НАСА и Индия изстрелват спътника NISAR за наблюдение на Земята

На 18 юни от космическия център „Сатиш Дхаван“ в Индия ще бъде изстрелян спътникът NISAR — съвместен проект на НАСА и ISRO на стойност 1,5 милиарда долара. Това е първият двучестотен радар, способен да записва промените на земната повърхност с точност от няколко сантиметра. Устройството използва технология за радар със синтезирана апертура (SAR), която му позволява да получава данни в реално време, независимо от времето или часа на деня. Това съобщава медията за наука, технологии и здраве KRV.media.

Какво представлява спътникът NISAR и защо е важен?

Сателитът NISAR (NASA-ISRO Synthetic Aperture Radar) е резултат от повече от десетилетие сътрудничество между Националната администрация по аеронавтика и изследване на космоса на САЩ (NASA) и Индийската организация за космически изследвания (ISRO). Това е първата мисия от такъв мащаб, изпълнявана съвместно от тези две страни. Основната ѝ цел е да наблюдава с висока прецизност промените на сушата, в ледниците, горите, както и районите на природни бедствия. С маса от почти 3 тона и 12-метрова антена, спътникът е способен да изследва земната повърхност с точност от няколко сантиметра или дори милиметри.

Уникалната особеност на NISAR е използването на две радарни честоти – L-диапазона (способен да прониква през гъста растителност) и S-диапазона (който осигурява висока детайлност на изображението). Това дава на устройството значително предимство пред спътниците, които разчитат на дневна светлина или ясно небе.

Как работи SAR — синтетична апертурна радарна технология?

SAR-технологията, разработена през 50-те години на миналия век, се използва широко за дистанционно наблюдение на Земята. Тя позволява формирането на изображения без използване на светлина, благодарение на активното радарно лъчение, отразено от земната повърхност. По този начин спътникът може да регистрира промените както денем, така и нощем, дори под гъста облачна покривка или дим.

Тази технология е ефективна при природни бедствия като наводнения, пожари, земетресения и изригвания. SAR също така открива наличието на влага и пропускливостта на растителната структура. Това позволява на спътника да картографира точно горите, влажните зони и промените в екосистемите.

Мониторинг на природата: движение на гори, води, почви

NISAR ще покрива почти цялата земна повърхност и ледените региони на всеки 12 дни, предоставяйки подробни изображения с висока резолюция. Това ще позволи на учените и спасителите да видят дори най-малките промени във височината на земната повърхност — например, поради потъване, земетресения, свлачища или вулканична активност.

Сателитът ще предоставя и по-точни карти на влажните зони, които съхраняват значителни запаси от въглерод, и по този начин ще допринесе за по-доброто разбиране на човешкото въздействие върху климата. Сателитът ще осигури по-висока точност от европейския си еквивалент, Sentinel-1, и ще има по-голямо покритие над Антарктида.

Отворени данни — за фермери, учени и правителства

Една от ключовите особености на мисията е откритостта на всички събрани данни. Изображенията и аналитичната информация ще бъдат достъпни онлайн за учени, държавни агенции, природозащитници и дори частни фермери. Това означава, че фермерите ще могат да следят влажността на почвата, независимо от времето, да планират напояване и да подобряват добивите.

Благодарение на високата точност и наличност на данни, спътникът ще бъде полезен и за оценка на изменението на климата, прогнозиране на природни бедствия, изучаване на ледници, брегови линии и дори откриване на нефтени разливи.