НАСА отново прекрати пускането на мисията Artemis, защото SLS се провали

За НАСА това беше втори неуспешен път, тъй като ракетата Space Launch System остана вкоренена в стартовата площадка във Флорида.

Отброяването отново беше изпълнено с драма, когато се задействаха предупреждения за свръхналягане в тръбопроводите за течен кислород и водород. Инженерите охлаждаха водопроводната система на ракетата преди зареждането на охладеното гориво. Дежа вю се прояви, когато бе открит теч в 8-инчовата точка за бързо свързване (QD) на водородната линия за зареждане с гориво в основата на ракетата. Въпреки, че бе използван различен QD от този, който изтече по време на първия опит по-рано тази седмица.

Инженерите спряха зареждането с течен водород, за да позволят на апаратурата в района да се загрее с надеждата, че течът ще се запечата.

Когато това не се получи, инженерите се опитаха да увеличат налягането в тръбопроводите, за да принудят проблемното уплътнение да се затвори отново. През това време часовникът за обратно броене продължаваше да се движи неумолимо към прозореца за изстрелване.

Уви, всичко беше напразно, тъй като НАСА потвърди неизбежното.

Днес няма да има изстрелване на SLS в небето над Флорида. При предишния опит поне успяха да напълнят резервоарите, а този път дори не стигнаха дотам, преди нещата да се объркат.

На наблюдателите ще им бъде простено да се замислят за разумността на използването на такова гориво. То дава по-голям тласък от RP-1, предпочитано от Falcon 9 на SpaceX гориво, но, както се видя има и своите недостатъци.

Изборът на гориво е продиктуван от решението на НАСА да използва за SLS остатъчни части от космическите совалки. В конкретния случай това са двигателите RS-25, които работят със смес от течен кислород и водород.

Тъй като от последното изстрелване на космическата совалка измина повече от десетилетие, работата с проблемното гориво представляваше сериозно предизвикателство. За сега непреодолимо.

Казва се, че с „Аполо“ президентът Джон Ф. Кенеди е вкарал част от 21-ви век в 60-те години на миналия век.

Трудно е да се избегне шегата, че със SLS НАСА е вкарала част от 70-те години на миналия век в наши дни. Докато другите ракетни оператори се стремят към многократна употреба и алтернативни горива, SLS следва коренно различен подход.

Остава възможността за трето и последно изстрелване, преди SLS да бъде изтеглена обратно в сградата за сглобяване на ракети на 5 септември. НАСА не потвърди дали ще се възползва от тази възможност, или просто ще признае поражението си.

Агенцията ще се изправи пред някои неудобни въпроси относно SLS.

Оправдания като „но това е нова ракета“ няма да успеят да се справят с проблема, като се има предвид наследеният хардуер и предишният опит на НАСА със совалките. Залогът не би могъл да бъде по-голям, особено като се имат предвид стартовите площадки на SpaceX, които се крият зад SLS, за да напомнят, че има и друг начин.