НАСА успешно тества спътник, който самостоятелно решава кога и какво да снима

През юли Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА направи важна стъпка към автономното космическо наблюдение. Cosmos се комбинира с нов процесор за машинно обучение, разработен от Ubotica.

В орбита на височина 500 км спътникът извършва автономно маневриране, за да сканира земната повърхност. След получаване на предварително изображение, вграденият изкуствен интелект незабавно го анализира за облаци. При засечено ясно небе системата инициира връщане към началната позиция и извършва подробно проучване на района. Ако облаците покриват повърхността, устройството не хаби ресурси за по-нататъшно записване на изображението.

Цялата процедура – от правенето на снимка до вземането на решение и извършването на действие – продължава около 90 секунди и е напълно автономна, без намеса от Земята. Това означава, че изкуственият интелект на борда е способен не само да вижда, но и да мисли в рамките на вградения алгоритъм – да оценява ситуацията и да коригира действията в реално време.

Говорителят на JPL Бен Смит обясни практическата важност на тази иновация. Според него, ако един спътник може да избере най-подходящия момент за снимане, той ще заснеме земята, а не безполезни изображения на облаци. Това подобрява ефективността на наблюденията и позволява на учените да получават по-ценни данни при всяка мисия.

В момента повечето спътници работят по предварително определен график за снимане, независимо от метеорологичните условия или релевантността на целта. В резултат на това се запазват голям брой ненужни изображения, което създава ненужно натоварване на комуникационните канали, ограничава количеството памет и забавя обработката на информацията. Учените трябва ръчно да преглеждат и сортират огромни количества данни.

Технологията за динамично насочване проправя пътя за спътниците, способни да извършват предварително филтриране в орбита. Това е особено ценно в случай на реагиране при извънредни ситуации – пожари, наводнения, вулканични изригвания, където всяка минута е от значение и количеството качествени данни определя ефективността на реакцията.

Въпреки че тази технология е в ранен етап на развитие, успешното ѝ тестване демонстрира голям потенциал за автоматизация на космическите мисии. Комбинацията от изкуствен интелект и сателитни изображения е не само оптимизация на процесите, но и преход към ново ниво на автономност за космическите апарати. В бъдеще подобни системи могат да се превърнат в стандарт в дистанционното наблюдение на Земята, осигурявайки по-точни, по-бързи и по-ефективни наблюдения от орбита.