НАСА ще изведе в космоса радиатор с размерите на футболно игрище за своята ядрено-електрическа ракета за Марс

Той ще бъде изпратен на части и сглобен от роботи.

Пътуването до Марс и обратно изисква огромни разходи за човешкия живот – то е свързано с многогодишен престой във враждебната среда на космоса. Но НАСА проучва някои амбициозни концепции, които биха могли да превърнат това епично пътешествие в сравнително кратко двугодишно начинание.

НАСА работи по ядрено-електрическа задвижваща система, която включва роботизирано сглобяване на космически радиатор с размерите на футболно игрище в космоса. Проектът е преминал отвъд фазата на идеите, тъй като агенцията вече е дала зелена светлина за финансиране на ранния етап на изследванията през следващите две години.

Проектът носи името MARVL, което е съкращение от Modular Assembled Radiators for Nuclear Electric Propulsion Vehicles (модулни сглобяеми радиатори за ядрено-електрически двигатели). Партньорството между центровете на НАСА и външния партньор Бойд Ланкастър има за цел да раздели ключовия компонент на ядреното задвижване на по-подходящи за използване модулни елементи.

Една от големите пречки пред ядреното електрическо задвижване е да се измисли начин за ефективно изхвърляне на цялата отпадъчна топлина, генерирана от ядрения реактор, който захранва системата. Този интересен проект предвижда изграждането на колосален масив от радиатори с размерите на футболно игрище, който да отвежда тази топлина в космоса.

Основният проблем е да се опиташ да натъпчеш нещо толкова масивно в ограничените рамки на ракетата. Дори и напълно свит, радиаторът ще бъде твърде голям и тромав.

На теория подходът на MARVL е изключително прост: ако целият радиатор не може да бъде изведен в космоса наведнъж, защо да не го изпратим на части и да накараме съвременните роботи да го сглобят извън пределите на планетата? Този подход ще означава многократни изстрелвания, но също така означава, че частите на ракетата няма да бъдат ограничени от размерите на една единствена ракета носител.

След като компонентите на радиатора на MARVL достигнат орбита, специализирани роботи ще съединят панелите, за да може през тях да преминава охлаждаща течност от течен метал, например натриево-калиева сплав. Охлаждащата течност ще отвежда остатъчната топлина от ядрената електрическа задвижваща система.

Това все още е огромно технологично предизвикателство, но то е в полза на опита на НАСА в областта на роботиката.

НАСА също така заявява, че този подход ще окаже влияние върху дизайна на самите космически кораби, които има за цел да обслужва.

„Досега съществуващите космически кораби не са разглеждани от гледна точка на сглобяването в космоса по време на процеса на проектиране, така че тук имаме възможност да кажем: „Ще изградим този кораб в космоса. Как ще го направим? И как ще изглежда корабът, ако го направим?’ Мисля, че това ще разшири представите ни за ядреното задвижване“, казва Джулия Клайн, ментор на проекта в дирекция „Изследвания“ на НАСА Лангли.

Разбира се, реалното разработване на пълномащабен ядрен космически кораб все още е доста далече. Но прототипи като MARVL превръщат ключовите части от пъзела в реалност.