Амбиция, успех, лъжи: Когато целта оправдава средствата

Амбициозните хора имат по-голяма вероятност да успеят, но мотивите им могат да повлияят на тяхната почтеност. Ново проучване на Stanford Graduate School of Business установи, че стремежът към статус, власт и богатство увеличава склонността към неетично поведение.

Професор Чарлз О’Райли, който започва кариерата си в армията започва да се занимава с наука в търсене на по-голяма свобода. Той предпочита вътрешната мотивация – способността да реализира собствените си цели пред външните маркери за успех. Заедно с колегата си Джефри Пфефър той изследва как мотивацията на амбициозните хора се свързва с техните действия. В статия, публикувана в списание Personality and Individual Differences учените разглеждат „двойния меч“ на амбицията.

Те установяват, че макар амбицията да корелира с успеха в кариерата, амбицията може да допринесе и за нечестно поведение. Хората, водени от външни цели като слава, власт и пари са по-склонни да извършват етични нарушения.

За да проверят влиянието на амбицията върху поведението, изследователите проведоха серия от експерименти. Те определеиха шест възможни цели на личната амбиция: три външни (статус, власт, богатство) и три вътрешни (автономност, предизвикателство, майсторство). Участниците бяха помолени да направят принудителен избор между различните ценности. Например, дали биха били склонни да жертват автономността в полза на статуса или ще изберат богатството пред майсторството?

След това учените провериха готовността на участниците да проявят неетично поведение. В един от експериментите хората бяха попитани дали биха преувеличили своите постижения или биха си приписали чужди постижения, за да ги впечатлят. В друг тест хората бяха помолени да оценят вероятността да представят невярна информация в автобиографията си – да преувеличат заплатата, пълномощията или нивото си на образование.

Резултатите показаха, че дори когато се вземат предвид „големите пет“ личностни черти (отвореност към опита, добросъвестност, екстраверсия, услужливост и невротизъм), както и нарцисизмът, амбициозността остава важен предшественик за успех в кариерата.

Установена е обаче и връзка между външната мотивация и готовността за измама. В един от тестовете участниците играят на игра с хвърляне на зарове: хвърлянето на петица носи парична награда, но програмата прави невъзможно това да се случи. Въпреки това хората със силна външна мотивация по-често съобщават, че са получили петица. Други тестове показват, че такива хора са по-склонни да продадат автомобил с дефект без да предупредят купувача, или да заблудят колега с цел финансова изгода.

Авторите на изследването признават ограниченията на своята работа. Те не са взели предвид психопатията и макиавелизма – два други компонента на „тъмната триада“ на личността, свързани с нечестно поведение. Според О’Райли обаче тези черти се припокриват в много отношения с нарцисизма, който е анализиран в изследването. О’Райли подчертава значението на мотивацията при анализа на амбицията. Той дава пример с Enron, Theranos и WeWork, чиито ръководители се стремяха към власт и пари, пренебрегвайки етичните стандарти.

Учените се надяват, че работата им ще помогне за по-нататъшното разбиране на природата на амбицията. О’Райли смята, че компаниите трябва да подбират лидерите по-внимателно, за да избегнат ситуации, в които ръководителите се ръководят единствено от лична изгода.

„Трябва да внимаваме да не подбираме лидери, които се ръководят само от парите и статута.“

казва той

От своя страна Пфефър смята, че проучването само отразява реалността, но не предписва решения.

„Мотивите имат значение.“

обобщава той

Докато О’Райли се стреми да промени системата, Пфефър я изучава такава, каквато е, без да се опитва да променя основните принципи на властта.