Африка се разпада по-бързо, отколкото се смяташе: учените забелязаха критично изтъняване на земната кора

Източна Африка бавно се разцепва: земната кора на Турканския рифт е изтънял до критична точка, предоставяйки рядката възможност да се види как се разделят континентите. Учените са открили, че земната кора под този регион се е изтънила много повече, отколкото се предполагаше по-рано, което сочи към дългосрочно разкъсване на африканския континент и предлага ново обяснение защо там са се запазили толкова много древни останки от хоминиди. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Communications.

Турканският рифт с дължина около 500 километра през Кения и Етиопия е част от Източноафриканската рифтова система. В този регион Африканската и Сомалийската тектонични плочи се раздалечават със скорост около 4,7 милиметра годишно. По време на този процес, наречен рифтинг, земната кора се разтяга встрани, което води до нейната деформация и позволява на магмата да се издига от недрата на Земята.

„Открихме, че рифтингът в тази зона е по-напреднал, а кората е по-тънка, отколкото някой е предполагал. Източна Африка е напреднала в процеса на рифтинг повече, отколкото се смяташе по-рано.“

казва водещият автор на изследването Кристиан Роуен, докторант в Колумбийския университет

След анализ на сеизмичните данни екипът установи, че по протежение на центъра на рифта дебелината на земната кора е едва около 13 километра, докато в отдалечените от него райони тя надхвърля 35 километра. Тази разлика сочи към процес, известен като „некинг“ (necking) – когато кората се разтяга и изтънява в средата. С изтъняването кората става по-слаба, което допринася за продължаване на рифтинга.

„Достигнахме критичния праг на разрушаване на кората. Смятаме, че именно поради това тя е по-склонна към разделяне.“

казва геофизикът Ан Бесел, съавтор на изследването

Тези промени обаче протичат в огромни времеви мащаби. Турканският рифт започна да се отваря преди около 45 милиона години, а некингът е започнал след мащабни вулканични изригвания преди около 4 милиона години, според различни оценки. До следващата фаза, известна като океанизация могат да минат още няколко милиона години.

Екипът откри и признаци за по-ранен епизод на рифтинг, който не е довел до пълно разцепване на континента, но е направил кората по-тънка и по-слаба, подготвяйки почвата за сегашната активност.

„Това оспорва някои традиционни представи за това как се разпадат континентите.“

отбелязва Роуън

Откритията хвърлят нова светлина и върху забележителната палеонтологична хроника в региона. В Турканския рифт са открити над 1200 фосили на хоминиди от последните 4 милиона години, което съставлява около 1/3 от всички подобни находки в Африка. Учените предполагат, че след вулканичната активност преди около 4 милиона години, некингът е предизвикал понижение на земята в рифта, което е създало условия за бързо натрупване на дребнозърнести отложения, идеално подходящи за съхранение на фосили.

Това означава, че Турканският рифт може би не е бил уникално важно място за еволюцията на човешките предци, а по-скоро място, където геоложките условия са улеснили запазването на тяхната история.