Гравитационните вълни може да са ключът към разбирането на тайните на Големия взрив

Възможно е учените да са открили нов начин за разкриване на огромните тайни на Големия взрив – космическото събитие, за което се смята, че е дало началото на разширяването на Вселената преди милиарди години. Разкритието идва през миналата година, когато учените откриват почти незабележими пулсации в самата тъкан на пространството и времето, каквито ги познаваме.

Изглежда, че пулсациите са пряко свързани с бързо въртящи се неутрони, които наричаме пулсарни времеви масиви. Изследователите смятат, че изучаването на гравитационните вълни (и по-конкретно нискочестотния фонов шум, който те излъчват) може да ни позволи да научим повече за Големия взрив и самото начало на Вселената.

Концепцията за гравитационните вълни датира от теорията за гравитацията на Алберт Айнщайн от 1915 година, наречена „Обща теория на относителността“. Теорията на великия физик предвижда, че обектите с маса имат изкривяващ ефект върху самата тъкан на пространство-времето. Теорията твърди, че нашият физически опит с гравитацията е резултат от това изкривяване.

Дълго време изследователите вярваха, че нискочестотният фонов шум на гравитационните вълни в нашата Вселена е част от „фазов преход“, настъпил непосредствено след Големия взрив. Едно ново изследване обаче може да разкрие още повече тайните на Голeмия взрив и показва, че това може би изобщо не е така.

Фазовите преходи по същество са внезапни промени в свойствата на дадено вещество. Обикновено те настъпват само когато веществото достигне определена температура – критична такава, като точката на кипене или замръзване на водата.

Мнозина смятат, че „фазов преход от първи порядък“ непосредствено след Големия взрив е настъпил в самото начало на времето и че това е предизвикало първите гравитационни вълни.

Някои дори смятат, че изучаването на тези гравитационни вълни може да разкрие тайните на Големия взрив и дори информация за условията във Вселената преди Големия взрив, но има един проблем. Някои гравитационни вълни имат различна честота от други. Това означава, че всички те не могат да имат един и същ източник.

Поради това изследователите смятат, че е възможно да е имало преходна фаза непосредствено след Големия взрив, но тя може да не е отговорна за всички гравитационни вълни, за които знаем. Вместо това това може да означава, че в света на физиката се случва нещо много по-сложно, когато става въпрос за тези вълни в пространство-времето. Може би това би могло допълнително да подкрепи убеждението, че Вселената е започнала с два Големи взрива, а не само с един.