Две съзнания в един мозък? Какво мислят невролозите за една популярна, но силно противоречива теория

През миналата година американската телевизия NOVA пусна 5-минутен късометражен филм с интригуващото заглавие „Is the Human Brain Actually Two Minds?“ (Има ли човешкият мозък всъщност две съзнания?). Този филм засяга много по-противоречива тема от това да се говори за разликите между дясното и лявото полукълбо на мозъка.

Основната теза, обсъждана в предаването е доста провокативна: „Феноменът разделен мозък кара учените да спекулират за възможното съществуване на две отделни съзнания в един череп.“ Във видеото невробиолозите Майкъл Милър и Майкъл Газанига от Калифорнийския университет в Санта Барбара споделят своето мнение.

Наистина хипотезата звучи изключително интересно, но възниква един основателен въпрос: разполагаме ли с достатъчно доказателства за такива смели заключения?

Синдромът на раздвоения мозък се появява след калозотомия – хирургическа процедура, използвана при тежки форми на епилепсия. Неврохирурзите прекъсват корпус калозум – сноп от нервни влакна, който свързва дясното и лявото полукълбо. По този начин може да се ограничи разпространението на епилептичния пристъп и следователно да се намали интензивността на пристъпите.

След операцията пациентите обикновено се връщат към почти нормален живот. Интересното е, че те не проявяват признаци на раздвоение на личността. Въпреки това полукълбата вече не общуват ефективно и всяка половина на мозъка функционира относително автономно. Лявото полукълбо обикновено отговаря за речта и логическото мислене, докато дясното полукълбо отговаря за пространственото възприятие и интуицията. Пациентът може да се сблъска със ситуация, в която едната ръка извършва действия, които противоречат на намеренията на другата ръка, или когато информацията, обработвана от едното полукълбо (напр. човек вижда нещо), не може да бъде вербализирана, тъй като речта се контролира от другото полукълбо.

Важно е да се отбележи, че хипотезата за две съзнания се отнася не само за постоперативните пациенти, но потенциално и за всички хора. Както предполагат нейните привърженици, разделението може да съществува в мозъка на всеки човек, просто то става по-изразено след хирургическа намеса.

Майкъл Егнор, неврохирург от университета „Стоуни Брук“, който има опит в извършването на подобни операции казва:

„През годините съм виждал много пациенти с разделен мозък и мога да ви кажа, че те са напълно нормални хора. Когато разговаряте с тях, те не създават впечатление за раздвоение на личността. Самите пациенти също не се чувстват като двама различни хора. Те имат някои фини нарушения на възприятията, за които сме говорили, но те са толкова незначителни, че пациентите дори не ги забелязват.“

Защо хората с раздвоен мозък не забелязват своята особеност в ежедневието? Д-р Егнор обяснява, че обединеното съзнание на пациентите лесно компенсира произтичащите от това ограничения. Пациентите представят предмети на съответното полукълбо с помощта на прости, автоматични движения.

Интересно е, че по време на експериментите на Роджър Спери, носител на Нобелова награда, който за първи път разкрива нарушенията във възприятията при епилептици след калозотомия, на изследваните лица умишлено е било попречено да използват обичайните си компенсаторни механизми. Именно по този начин, а не чрез пасивно наблюдение на признаци, които биха доказали съществуването на два отделни разума, затворени в един и същи мозък е открита тази особеност.

Д-р Егнор подчертава, че поддържането на нормално поведение дори при разделен мозък е именно доказателство за единството на човешкия ум. Той отбелязва:

„Материалните обекти винаги могат да бъдат разделени на части. Това означава, че мога да взема един хляб и да го нарежа по какъвто си искам начин. В материалния свят един обект винаги може да бъде превърнат в два, но е много трудно да си представим как нематериалните обекти, като например душата могат да бъдат разделени на две“.

Единството на душата предполага нейното реално съществуване – концепция, която много съвременни невробиолози биха искали да опровергаят. Оттук идва и предпочитанието към необичайни обяснения като „два разделени разума вътре в черепа“, основани на доста колебливи доказателства.

Невробиологът Яир Пинто и колегите му, които анализират данни от десетилетия изследвания, също стигат през 2017 година до заключението, че пациентите със синдром на разделен мозък имат разделено възприятие, но единно съзнание.

Тази тема продължава да предизвиква огромен интерес в научната общност. Д-р Егнор и колегите му планират да опишат по-подробно явлението в книгата „Безсмъртният ум“, която се очаква да излезе на 3 юни 2025 година.