Днес руските учени загубиха достъпа си до Големия адронен колайдер в ЦЕРН

От днес в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), намираща се в швейцарската столица Женева вече няма да има място за учени, които постоянно пребивават в Русия. През лятото това беше отказано и на учени от Беларус. И на двете страни беше отказано удължаване на споразумението за статута на страни наблюдателки, което даваше право на научна работа в ЦЕРН. Европейските учени съжаляват за това решение не по-малко от руските си колеги, но признават, че изборът е направен вместо тях.

Както съобщи по-рано днес руското издание „Ведомости“, цитирайки Андрей Фурсенко, помощник на Владимир Путин, „решението за изключване на Русия от проектите на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) беше взето на ниво правителства, а по време на гласуването един глас на страните не беше достатъчен, за да попречи на приемането му“. Немският ресурс Heise online също потвърждава това, като цитира редица германски физици, които признават, че това е било решение на властите.

ЦЕРН съществува от 70 години. Сътрудничеството с руски учени не е прекъсвано дори по време на Студената война. Въпросът за сътрудничеството се изостри през февруари 2022 гoдина и в края на декември 2023 година. Тогава съветът на ЦЕРН реши да прекрати сътрудничеството с Русия и Беларус – да не удължава с тях споразуменията за предоставяне на статут на страни наблюдатели, които приключват съответно на 30 декември 2024 година и 27 юни 2024 година. Между другото, САЩ също имат статут на страна-наблюдател в ЦЕРН.

По данни на организацията в края на проектите са участвали малко над 400 руснаци. През февруари 2022 година те са били около 1000. През това време около 100 учени са напуснали Русия и Беларус и са променили официалното си местожителство, за да запазят участието си в проектите на ЦЕРН. Такива изследователи не са обект на ограничителни санкции.

На практика всички ключови европейски учени изразяват загриженост от „изгонването“ на Русия и руснаците от ЦЕРН. Гюнтер Дисертори, ректор на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих заяви буквално следното: „Ще бъде загубено много ноу-хау. ЦЕРН все още не се е примирил с тази загуба“.

Ханес Юнг, физик и почетен професор в DESY (Германски електронен синхротрон) също се опасява от последиците:

„В света има толкова много конфликти. Ако научното сътрудничество бъде ограничено, това ще има последици за бъдещите проекти на ЦЕРН и сътрудничеството.“

Освен това той очаква и финансова дупка в бюджета на ЦЕРН и следователно потенциално по-сериозен проблем.

Русия внася в бюджета на ЦЕРН около 2,7 милиона швейцарски франка годишно (около 4,5 % от годишните разходи за експерименти в LHC или 2,9 милиона евро). От една страна, това не е много, но неотдавнашните срещи на учените с германските власти ги разтревожиха. Te говорят за значително намаляване на финансирането на научните програми. Следователно средствата от руската страна няма да са излишни, да не говорим за интелектуалния принос, който няма да бъде компенсиран с нищо.

Между другото, сътрудничеството между ЦЕРН и руския Обединен институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в научния град Дубна продължава. Руската страна финансира 80 процента от разходите, а ЦЕРН – 20. Освен това Европа е на прага на изграждането на нов пръстеновиден ускорител, многократно по-голям от Големия адронен колайдер. Това е проект на стойност 10-20 млрд. евро. Съдбата на проекта вече е под въпрос и намаляването на броя на участниците няма да я подобри.