Древната ДНК пренаписва историята на падането на Рим: малки миграционни вълни са оформили Централна Европа

Мащабно генетично проучване на погребения от ранното Средновековие в южната част на Германия променя представите на историците за края на римското владичество в Централна Европа. Проучването, проведено от Университета „Йохан Гутенберг“ в Майнц и публикувано в списание Nature се основава на анализ на 258 генома от гробници, датиращи от 400–700 г. сл. Хр. Екипът сравни тези данни с повече от 2800 древни и съвременни генома от цяла Германия.

Много градове в региона са възникнали като селища след разпадането на Западната Римска империя. В продължение на десетилетия тази промяна се свързваше с масови миграции на германските народи. Новите резултати сочат в друга посока. Генетичните данни свидетелстват за премествания в по-малък мащаб, при които семейства и местни групи се преселват с течение на времето, а не в големи координирани вълни.

Изследването се фокусира върху „редните гробища“ (Reihengräberfelder) – гробища, използвани в някои части на Европа от средата на V век. В тези гробища са били погребани хора с два различни генетични произхода. Едната група е имала произход, свързан със Северна Европа, а другата отразява смесеното население на римските провинции, формирано от далечни връзки из цяла Европа и части от Азия.

Данните сочат, че хората от север вече са се заселили в граничната зона още преди падането на римската власт. Те са живели в отделни общности и често са сключвали бракове в рамките на собствените си групи. Римската политика вероятно е укрепила този модел, като е разпределяла земя при контролирани условия.

Ясно изразена промяна настъпва в края на V век. С отслабването на римските структури, хората напускали градските центрове и военните селища, заселвайки се в селските райони. Контактите между групите се засилили и са започнали да се появяват общи погребални места, а генетичните данни показват широко разпространение на смесените бракове. Към началото на VII век двете популации се сливат в генетичен профил, близък до този на съвременните централноевропейци.

Семейните връзки, реконструирани въз основа на геномите дават подробна представа за ежедневието. Браковете са били моногамни, а близки роднини не са сключвали брак. Произходът се е предавал по майчина и по бащина линия. Тези модели съответстват на писмените източници от късната античност.

Данните предоставят и демографски подробности. Средната продължителност на поколението е била около 28 години. Очакваната продължителност на живота е достигала приблизително 40 години за жените и малко повече за мъжете. Детската смъртност е била висока. Около 1/4 от децата са губили поне един от родителите си преди да навършат 10 години, но много от тях все пак са израствали в присъствието на баби и дядовци в дома.

Изследователите твърдят, че тези резултати съответстват на по-широка промяна в историческото мислене. Сривът на римската власт не е довел до една-единствена мащабна миграция. Вместо това комбинация от по-малки преселения и местна интеграция е променила състава на населението. Културните практики, свързани с късноримския свят са продължили през този период и са повлияли на развитието на ранносредновековните общества.

Към VII век генетичната структура, наблюдавана в южна Германия вече е била оформена. И северните, и римските провинциални групи са допринесли за този резултат. Изследването показва как постепенното взаимодействие и общите социални норми са положили основите на съвременното население на Централна Европа.