Древна ДНК разкри тайните на живота и смъртта в Европа през бронзовата епоха

Най-четени

Емил Василев
Емил Василев
Емил Василев редовно превежда сложни научни теми на достъпен език — от въпроси като „Какво е имало преди Големия взрив?" до практическото приложение на биотехнологиите в лечението на болести. Тази комбинация от технологична и научна журналистика го прави един от най-разностранните автори в екипа на Kaldata.

Мащабно изследване, публикувано в списание Nature Communications хвърля светлина върху ежедневието в Централна Европа през късната бронзова епоха (около 1300–800 г. пр.н.е.). Учените са използвали анализ на древна ДНК, изотопи и остеологични данни, за да възстановят бита, миграциите и погребалните ритуали на хората, живели преди около 3000 години. Традиционно изучаването на този период е било затруднено поради широкото разпространение на кремацията, която унищожава биологичния материал.

За да заобиколят това ограничение, международният екип от изследователи се е съсредоточил върху редките погребения, при които не е прилагана кремация, открити в Германия, Чехия и Полша. Те също така са анализирали кремираните останки от централна Германия. Генетичният анализ показа бавни и регионално вариращи промени в произхода на населението, а не внезапна промяна на популацията. Изотопният анализ на стронций и кислород показа, че повечето хора са били местни, а идеите и културните практики са се разпространявали чрез търговия и социални контакти, а не чрез масови миграции.

Изследователите също така установиха, че в хранителния режим на хората от късната бронзова епоха се е появило просото, което е достигнало до Европа от североизточен Китай. Консумацията му обаче не е била постоянна: по-късно хората са се върнали към по-традиционни култури като пшеницата и ечемика.

„Хората от късната бронзова епоха не са преживявали промените като единен момент, а като поредица от избори – в храненето, погребенията и социалните отношения. Тези общности са били тясно свързани със своя ландшафт и съседите си.“

казва Елефтерия Орфану, водещ автор на изследването от Института по еволюционна антропология „Макс Планк“

ДНК анализът разкри бактерии, свързани с проблеми в устната кухина, но не откри признаци за широкомащабни епидемии. Скелетите сочат тежък физически живот с признаци на стрес в детството, износване на ставите и травми, но като цяло хората са били здрави. Изследването подчертава и разнообразието на погребалните обреди: от кремация до традиционни погребения и сложни многоетапни ритуали.

„Тези практики не са били маргинални, а са били част от широк репертоар, свързан с паметта и идентичността.“

добавя Орфану

Според Волфганг Хаак, ръководител на проекта, „промените и иновациите са били включени в съществуващите традиции. Тези общности активно са формирали своя начин на живот, създавайки хибридни практики, които са имали локално значение във все по-взаимосвързания свят“.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Абонирай се
Извести ме за
guest

0 Коментара
стари
нови оценка

Нови ревюта

Подобни новини