Ето какво трябва да знаете за турбуленцията

Неотдавнашният инцидент със самолет на Сингапурските Авиолинии, при който загина един човек, а най-малко 71 други бяха ранени привлече отново вниманието към безопасността на полетите и ролята на турбуленцията. По време на полетите пътниците често изпитват притеснения. Дори при спокойни метеорологични условия самолетът може да се разтресе или да „пропадне“ – т.е. да загуби височина, преди да се възстанови нормалната му работа.

Много хора отдават тези явления на така наречените „въздушни ями“. Този термин обаче е неправилен, тъй като „въздушни ями“ не съществуват в действителност.

Гай Гратън – авиоинженер, пилот-изпитател и професор по авиация и екология в университета Кранфийлд в Обединеното кралство, обяснява:

„По същество такъв термин не съществува. Изглежда това е термин, използван от неспециалисти, за да опишат някаква форма на турбулентност. Лично аз никога не използвам този термин и не го намирам за полезен.“

Според Националната метеорологична служба на САЩ, турбуленцията е едно от най-непредсказуемите метеорологични явления. Най-вероятно е самолетите да се сблъскат с турбуленция, когато попаднат в относително случаен широкомащабен поток или във възходяща или низходяща въздушна колона.

Терминът „срязване на вятъра“ се използва за описание на внезапна промяна в скоростта на вятъра. Тази мигновена промяна в скоростта или посоката на вятъра настъпва на сравнително кратко разстояние в атмосферата и може да се случи както на голяма, така и на малка височина.

Ако въздухоплавателното средство лети с постоянна скорост и височина и насрещният вятър внезапно намалее или то навлезе в низходящ въздушен стълб, това може да доведе до внезапно снижаване на въздухоплавателното средство. И обратното, ако насрещният вятър внезапно се усили или самолетът навлезе във възходящ въздушен стълб, това може да доведе до внезапното му издигане.

Самолетите най-често се сблъскват с тези условия около облаците кумулонимбус, които често са придружени от силни възходящи и низходящи въздушни течения, или в краищата на струйните потоци – силни въздушни течения високо в атмосферата, които влияят на климата и метеорологичните условия.

Облаците кумулонимбус, известни още като „гръмотевични“ облаци могат да предизвикат градушка, гръмотевици и мълнии. Те се образуват в резултат на конвекция, когато топлият въздух се издига нагоре поради по-ниската си плътност в сравнение със заобикалящата го атмосфера, и се простират в цялата тропосфера – най-ниската част на земната атмосфера, достигайки височина от около 10 000 метра над морското равнище.

Турбулентността около тези облаци е резултат от сливането на възходящите и низходящите въздушни течения.

В някои случаи „микропоривите“ – изключително силни ветрове могат да предизвикат вертикално пропадане на самолети със скорост над 600 метра в минута и приземни ветрове със скорост над 185 км/ч. Подобни явления могат да варират от незначителен дискомфорт до изключително плашещи ситуации, но може ли турбуленцията да повреди самолета? И може ли да причини катастрофа или да принуди пилота да извърши аварийно кацане?

Експертите са категорични – колкото и да е силна турбуленцията, тя не може да разруши корпуса на самолета.

Самолетите са проектирани така, че да поемат и най-тежките случаи на турбуленция и е почти невероятно това явление да може да разруши машината. Това обаче не означава, че явлението не нанася щети на машините.