В праисторически времена желязото се е използвало сравнително рядко, а човечеството е открило начините за извличане на желязо от естествени руди много по-късно. Изненадващо, железни предмети се появяват в археологическите находки около бронзовата епоха. Археолози са се натъкнали на железен връх на стрела от бронзовата епоха от 19-ти век, изработен от неочакван материал – метеорит. Той е открит по време на концентрирано търсене на древни метеоритни артефакти в Природонаучния музей в Берн. Според новото проучване, железният артефакт е открит в Мьориген, Швейцария.
Този древен връх на стрела е открит в колекцията на музея от геолога Беда Хофман от университета в Берн, Швейцария. Той е изработен през бронзовата епоха, между 800 и 900 г. пр. н. е. Дължината на върха на стрелата е 39,3 милиметра и тежи само 2,9 грама.
Извънземният произход на този железен артефакт е определен по особения му елементен състав.
Изследователите изследват химическия състав с помощта на снимки от електронна микроскопия, рентгенови лъчи и анализи с високоенергийно лъчение. Резултатите потвърдили наличието на желязо и никел, за които е известно, че присъстват в метеоритното желязо. Те открили и наличието на изотопи на алуминий-26, които присъстват само в извънземни обекти.
Предполага се, че през тези времена железните метеорити са се разбивали в големи количества на Земята, затова археолозите отдавна предполагат, че метеоритното желязо е използвано за направата на приблизително всички железни инструменти и оръжия от бронзовата епоха.
Изследователите сравняват този връх на стрела и с други железни метеорити, открити в съседния на Швейцария район Тванберг.
Мьориген се намира само на 4-8 км югозападно от голямото поле със железни метеорити, осеяно в Тванберг, с повече от 2000 отделни находки с обща маса ∼150 килограма се споменава в изследването.
Освен това внимателното изследване показа, че върхът на стрелата е изкован от космическа скала, наречена метеорит IAB. Този метеорит IAB, наречен Kaalijarv се е разбил в Естония. Това повдига въпроса как метеоритът е достигнал до Мьориген, който се намира на 1600 километра от Естония. Авторите на изследването предполагат, че някои фрагменти от Kaalijarv най-вероятно са били събрани и търгувани по Балтийския път (известен с износа на кехлибар).
Изследването доказва, че железни метеорити са били използвани и търгувани към 800 г. пр. н. е. (или по-рано) в Централна Европа.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!