Живеем ли в компютърна симулация? Ето какви са мненията на учените

Напоследък се обсъжда широко разпространената, но до голяма степен основана на вяра идея, че на други планети съществуват разумни същества. Въпреки липсата на убедителни доказателства, идеята е популярна сред много учени.

Обсебеността от идеята, че живеем в компютърна симулация е от подобно естество. Тази хипотеза се подкрепя от известни личности като научния популяризатор Нийл Деграс Тайсън, собственика на X, Tesla и SpaceX Илън Мъск и астронома Мартин Рийс.

Тази идея е не толкова убеждение, колкото подозрение: светът около нас е създаден от изкуствен интелект.

В края на миналата година физикът Мелвин Уопсън от Университета в Портсмут публикува изследване, в което се разглежда идеята, че ние сме просто герои в усъвършенстван виртуален свят.

„Хипотезата за симулирана вселена предполага, че това, което хората възприемат като реалност, всъщност е изкуствена реалност, подобна на компютърна симулация, в която самите хора са конструкции.“

азва Вопсън в статията си

Разбира се, ако симулацията е толкова умела, колкото може да се очаква от извънземен интелект, няма как да я открием. Освен ако не бъде предоставено „червено хапче“, както във филма „Матрицата“ от 1999 година. Но ако приемем, че нашата вселена е симулация, защо трябва да вярваме в съществуването на тези „червени хапчета“?

Астрофизикът Пол Сътър подхожда с „може би“ към този въпрос. В статията си за Ars Technica той пише:

„След като сме осъзнали, че можем да бъдем симулирани, може да се изкушим да отхвърлим живота – за какво ни е, ако не е истински? Но една симулирана вселена не е фалшива вселена. Тя просто е реална по различен начин. Симулираната болка продължава да боли. Симулираната любов все още е силна. Можем да продължим да бъдем добри стопани на нашата планета и щедри към съседите си.“

Това обаче не дава отговор на въпроса защо трябва да вярваме, че живеем в симулация. За тази цел Сътър се позовава на аргументите на оксфордския философ Ник Бостром. Той твърди, че нашите напреднали потомци могат да симулират вселени с множество съзнания. По този начин броят на симулираните съзнания ще надхвърли значително броя на органичните.

Марсело Глейзър, физик-теоретик в колежа „Дартмут“ в Ню Хемпшир е скептичен към идеята за симулация:

„Това не е нищо повече от изтънчено извинение за бягство от реалността.“

Той се опасява, че подобни идеи могат да попречат на решаването на реални проблеми, дори ако хипотезата за симулацията е вярна, възниква въпросът: „Кой е първият симулатор?“

Безсмислено е да се противопоставяме на привържениците на симулационната теория за реалността, като твърдим, че няма доказателства, че живеем в симулация, защото те просто ще поискат доказателство за обратното. Доказателствата тук не са от решаващо значение. Идеята за симулирана вселена е начин да се справим с неразбираемите аспекти на реалността, без да прибягваме до традиционните религиозни схващания. По същия начин увлечението по търсенето на извънземен разум позволява на човек да избяга от чувството за космическа самота, без да се обръща към вярата в Бога. Интересно е, че в тези концепции извънземните цивилизации обикновено се представят като по-напреднали от нашата.