Защо гениалните идеи идват случайно? Науката най-накрая обясни „ефекта еврика“

Историята на науката е пълна с примери за велики открития, направени, може да се каже, благодарение на случайността: от падналата ябълка на главата на Нютон до мечтата на Менделеев за периодичната таблица. В опит да разгадаят същността на този феномен психолозите от десетилетия изучават така наречения ефект „еврика“ – моментът, в който след много неуспешни опити в ума сякаш се появява решение. До неотдавна обаче динамиката на този процес оставаше неразгадаема.

Авторите на нова научна статия Зенас Чао, Фенг-Янг Сие и Чиен-Те Ву – се фокусират върху изучаването на прозрението като ключов механизъм на когнитивната дейност. Разработена е специална методика, базирана на японската версия на Теста за дистанционни асоциации (RAT). Този тест, предложен за първи път от психолози през 60-те години на миналия век, се счита за един от най-надеждните инструменти за измерване на творческото мислене. В класическата версия на участниците се представят три думи и се иска от тях да намерят четвърта дума, свързана с всяка от тях. Например за тройката „синьо“, „торта“ и „памук“ отговорът може да бъде думата „небе“.

В тази версия на теста 105 доброволци трябваше да открият семантични връзки между три йероглифа канджи. Особеността на тези логографски символи е, че всеки от тях може да има няколко значения и прочити, което прави търсенето на асоциации особено трудно и изисква нестандартен подход.

Изследването се провело на два етапа. На първия етап учените изследвали феномена на функционалната фиксация – състояние, при което мозъкът попада в капана на обичайните когнитивни модели. Явлението е познато на всички: понякога сме толкова фиксирани върху един начин за решаване на даден проблем, че просто не забелязваме алтернативните начини, дори и най-очевидните.

По време на втората серия от експерименти доброволците водят подробен „дневник на мислите“, като записват абсолютно всяка идея. Успоредно с това изследователският екип създал сложен компютърен модел, който симулира работата на мозъка при ориентиране в огромното семантично пространство на японския език. Моделът помогнал да се визуализира как мозъкът търси асоциативни връзки между понятията.

Анализът на данните довел до неочаквано откритие: прозрението настъпва в момента, в който човек започва мислено да прави по-далечни „скокове“ в пространството на възможните решения.

Образно казано, вместо да обикаля в кръг и да търси ключове под уличната лампа, мозъкът най-накрая решава да изследва тъмните ъгли. Разширяването на пространството за търсене умножава броя на разглежданите варианти, което рязко увеличава вероятността за намиране на правилния отговор.

Компютърното моделиране блестящо потвърди това заключение. Изкуственият интелект, подобно на човешките същества, постигна успех именно когато имаше възможност да изследва по-широк спектър от семантични връзки, без да се ограничава до очевидни асоциации от първи порядък.

Учените буквално уловиха момента на преодоляване на умствената бариера, когато мозъкът се освобождава от оковите на шаблонното мислене и прави качествен скок към принципно ново разбиране на проблема.

Експерименталните подходи и симулационните модели, разработени от екипа могат да се прилагат в широк спектър от интелектуални дейности – от решаването на математически задачи до създаването на произведения на изкуството. А разширяването на подобни изследвания може да доведе до революционни открития в областта на когнитивната психология и може би да помогне на всеки от нас да разбере по-добре как да преодолява творчески или просто житейски кризи.