Земята може да стабилизра климата си

Земята е в състояние да стабилизира собствената си температура в продължение на дълго време – средно около 100 000 години. Изследователи посочват, че това все още е възможно въпреки драстичните промени в климата, причинени от ледникови периоди, слънчева радиация и висока вулканична дейност.

Именно заради способността на Земята да стабилизира температурата си, животът на планетата се е запазил за последните 3,7 милиарда години, казват още учените. Досега всичко това е било просто хипотеза, но вече има конкретни доказателства за стабилизирането на климата.

За да намерят доказателство, учените изследват внимателно палеоклиматични данни, които са събирани през последните 66 милиона години. След това прилагат математическо моделиране, за да открият как и какви са факторите, които могат да ограничат средната температура на Земята.

„Имате планета, чийто климат е подложен на толкова много драстични външни промени“, казва Константин Арншайд, климатичен учен от Института по технология в Масачусетс. „Защо тогава животът е оцелял на Земята толкова дълго време?“, продължава Арншайд. „Един от аргументите определено е, че някакъв вид стабилизиращ механизъм ще съумее да поддържа нормални температури за живеене. Но от събраните данни никога не е ставало ясно дали подобен механизъм непрестанно контролира климата на Земята“.

Учените смятат, че изветряването на силикатните минерали е именно такъв механизъм. Тъй като с течение на времето се наблюдава изветряване и ерозия на силикатните скали, дълбоките слоеве на минералите са в непрестанен контакт с атмосферата. По този начин химичните реакции със силикатите извличат въглероден диоксид от атмосферата и го задържат в скалните утайки. Високите нива на въглероден диоксид повишават активността на атмосферните влияния. Поради това все повече силикати се разкриват и те не само премахват парниковия ефект от атмосферата, но и намаляват изветряването.

Освен това, продължителността на стабилизирането на температурата съвпада с продължителността на изветряването на силикати – около 400 хиляди години. Това става ясно от останали вкаменелости и ледени ядра, като се предполага, че изветряването наистина поддържа температурите под контрол. Учените смятат, че без този механизъм нашата планета би преминала през сериозни промени в температурите, които ще стават все по-драстични. Ако разберем как работи механизмът, все повече детайли за миналото и бъдещето на планетата ще се изяснят.

„Представете си колата ви да се движи с висока скорост по улицата, а когато натиснете спирачката, колата се пързаля дълго време преди окончателно да спре“, споделя геофизикът Даниел Ротман. „Това е именно момента, в който системата се подготвя да остане неподвижна – тогава се задейства съпротивлението или въпросното стабилизиране“.

Това не е всичко – когато екипът от учени разглежда по-дългите времеви периоди (тези на повече от милион години), не са открити никакви данни за стабилизиране. Изследователите заключват, че когато силикатните минерали изветряват достатъчно, че да бъде възможна стабилизацията, човечеството е имало голям късмет, че промените в температурите не са били много драстични и не са прекъснали механизма.

Тези открития играят сериозна роля за бъдещето на Земята. Възможно е животът на планетата ни да се задържи без значение каква вреда нанасят хората, но може и да не видим как това ще се случи.

„От една страна, това е добре, защото е ясно, че глобалното затопляне евентуално ще изчезне чрез механизма на стабилизиране“, заявява Арншайд. „От друга страна обаче, това ще отнеме стотици хиляди години и този проблем няма да бъде решен в наши дни“.

Изследването на учените е публикувано в Science Advances.