Известни учени, които отдавна са мъртви събират милиони гледания в TikTok – просто мит ли е „зловещата долина“?

В TikTok започнаха да се разпространяват любопитни видеоклипове с цифрови клонинги на известни учени като Мария Кюри и Никола Тесла, които разказват на аудиторията за физичните закони на прост език. Разбира се, зад появата на реалистични изображения, които събират милиони гледания стоят най-новите технологии за компютърно моделиране. Малко хора обаче се замислят, че използването на електронни двойници за образователни цели може да доведе до неочаквани психологически последици.

Дали това е така? Наистина ли триковете с дигитални учени имат положителен ефект върху обществеността?

Алгоритмите за създаване на цифрови изображения и анимации се усъвършенстват с всеки изминал ден: компютрите се научават да възпроизвеждат все по-точно човешките черти и движения. Въпреки това дори и най-достоверните аватари се издават: движенията им се изплъзват, мимиките им изглеждат неестествени, а говорът им не съответства на движението на устните. Незабележими на пръв поглед пропуски в синхронизацията, микрозакъснения и неточности в изразяването на емоциите – всички тези малки дефекти могат да бъдат доловени от зрителите, които внимават.

Най-малките отклонения от естествеността предизвикват у нас особена реакция, която в когнитивната наука се нарича „зловеща долина“ (uncanny valley).

Японският учен Масахиро Мори пръв забелязва това: когато изкуственият образ е почти неразличим от човешкото същество, но съдържа фини изкривявания, наблюдателят изпитва остър дискомфорт, близък до отвращение. Любопитно е, че обикновените анимационни герои не предизвикват такъв ефект – към тях се отнасяме със симпатия.

Изследователи от Центъра за съвременни интернет изследвания (CAIS) в Бохум, Германия решиха да разберат как ефектът на „зловещата долина“ влияе върху възприемането на образователни материали, създадени с помощта на изкуствен интелект. Ясмин Бааке и нейните колеги провеждат мащабно проучване, за да разберат доколко обществото е склонно да се довери на информация от дигитални лектори.

Интересуваше ни как хората възприемат виртуалните презентатори. Особено важно беше да разберем каква роля играе външният им вид за изграждането на доверие – колко правдоподобно изглеждат и какъв е полът им.“

казва Бааке

За целите на експеримента учените създават серия от видеоклипове с четирима различни презентатори. Водещите се различавали по два начина: някои от тях изглеждали като истински хора, други приличали на анимационни герои, като били представени и мъже, и жени. За участие бяха поканени 500 доброволци – внимателно подбрано напречно сечение на германското общество по отношение на възраст, пол и образование.

„Що се отнася до степента на реализъм, въз основа на хипотезата за зловещата долина предположихме, че анимационните герои биха били по-достоверни. В научната литература е добре описано, че мъжете учени обикновено се смятат за по-компетентни. Опасявахме се, че аватарите, създадени от невронната мрежа, могат не само да отразяват, но и да подсилват тези стереотипи поради предубеждения в данните за обучение.“

обяснява Бааке

Но реалността се оказа различна. Зрителите предпочетоха най-реалистичните изображения.

След като изгледаха видеоклиповете, участниците оцениха 3 качества на виртуалните лектори: професионализъм, искреност и дружелюбност – характеристики, които определят общото ниво на доверие в източника на информация. По всички показатели човешките модели бяха начело. Различията между половете се проявиха само частично: на мъжките образи наистина се приписваше по-висока компетентност, но нямаше разлика в другите параметри.

Изследователите са осигурили пълна прозрачност на експеримента: програмният код на виртуалните водещи е публично достъпен. Учените могат да изследват всеки елемент на анимацията, всеки алгоритъм за генериране на мимики и движения. Този подход ще позволи на независими експерти да проверят кои характеристики на аватарите влияят на възприемането им от аудиторията и евентуално да направят предложения.

Задълбочените анализи показаха също, че много зависи от самите зрители, от тяхната запознатост със съвременните технологии и от общото им доверие в науката.

Така че фотореалистичните модели могат успешно да предават научни знания. Въпреки това изследователите подчертават, че са необходими повече експерименти с различни степени на реализъм. Новите експерименти ще помогнат да се разбере дали отхвърлянето не се случва на някои междинни етапи, както и да се изясни каква роля играят индивидуалните психологически характеристики и опитът в този процес. Значи популяризирането на науката достига съвсем ново ниво благодарение на генеративния изкуствен интелект? И образованието неминуемо ще бъде трансформирано от новите технологии.