Изненадващо лесно е да намерите човешка ДНК в природата

Ново проучване на Университета във Флорида установява, че проби от човешка ДНК, някои от които с изключително високо качество, лесно се откриват в околната среда, където и да погледнат изследователите.

В статия, публикувана тази седмица в Nature Ecology and Evolution, изследователите от лабораторията Whitney за морски бионауки и болницата за морски костенурки на Университета на Флорида взеха проби от ДНК в околната среда от различни места – вода, почва и въздух. В текущото си проучване учените изследват на вирус сред морските костенурки и потърсиха човешка ДНК сред ДНК пробите на костенурките, които екипът вече е събирал.

Те откриха, че не само присъства човешката ДНК, но тя е в изобилие и че е с толкова добро качество, че са успели да идентифицират генетични мутации и дори генетичното потекло на местните популации, според изявление на Университета във Флорида.

„По време на този проект бяхме непрекъснато изненадани от това колко човешка ДНК откриваме, както и качеството на тази ДНК“, казва Дейвид Дъфи, професор по геномика на болестите на дивата природа в Университета във Флорида, който ръководи изследването. „В повечето случаи качеството е почти еквивалентно на това, ако вземете проба от човек.“

Това, разбира се, е страхотно за изследователи, които използват ДНК проби в своите изследвания, като археолози или антрополози, но също така носи всякакви морални последици със себе си, особено около съгласието и гражданските свободи.

„Стандарт в науката е тези [ДНК] последователности да бъдат публично достъпни“, казва Дъфи. „Но това също означава, че ако не отсявате пробите, всеки може да дойде и да събере тази информация относно човешката ДНК. Това повдига въпроси около съгласието. Трябва ли да получите съгласие, за да вземете тези проби? Или да въведе някакъв контрол за премахване на подобна информация?“.

Друго възможно заключение е при криминални разследвания, където ДНК пробите от околната среда могат да предоставят на следователите улики за самоличността на извършител на престъпление, но потенциалът за злоупотреба и погрешна идентификация е силно проблематичен, особено след като съвсем друга ДНК проба, която няма общо, може да се е озовала на местопрестъплението.

„Всеки път, когато постигнем технологичен напредък, има полезни неща, за които технологията може да се използва, и притеснителни неща, за които технологията може да се използва. Тук не е по-различно“, казва Дъфи. „Това са въпроси, които се опитваме да повдигнем на ранен етап, така че политиците и обществото да имат време да реагират правилно“.