Изследователи използват 800-годишна математическа теория, за да разработят „лунен GPS“

GPS e безценен, когато се окажем на някое непознато място на Земята. Тази система, известна като „Глобална система за позициониране“ използва мрежа от спътници, за да определи точното ни местоположение в реално време.

Тъй като човечеството има особен интерес към Луната, включващ заселване на хора на нея, някои експерти обмислят потенциалното използване на подобна технология, която да помогне на бъдещите лунни обитатели да се ориентират по лунната повърхност.

Университета ELTE (Eötvös Loránd University) провежда изследвания върху методиките за навигация, които биха могли да бъдат приложени в бъдещите GPS системи на Луната.

Според официалното им изявление, те разглеждат потенциален подход за разработване на прецизна лунна GPS система, който се основава на 800-годишна математическа техника, създадена от италианския математик Леонардо Фибоначи.

Формата е решаващ фактор за създаването на прецизна GPS система

Създаването на точна/прецизна GPS система е кулминацията на множество взаимосвързани механизми, които работят в тандем.

Сред основните фактори за създаването на GPS система за всяко небесно тяло или планета е формата.

Например: 3D геометричното представяне на Земята има формата на елипсоид и тази елипсоидна координатна система се използва от GPS технологията на Земята както за хоризонтални, така и за вертикални координати. Тези координати служат като отправни точки за определени места, например при предоставяне на указания за движение от определена точка.

Въпреки, че преобладаващата теория предполага, че формата на Луната е почти сферична, авторите на това ново изследване имат за цел да оценят формата на Луната, като приложат концепцията за въртящ се елипсоид, използвана за Земята.

Теория на Фибоначи подрежда точките равномерно

Учените използват съществуващите данни за повърхността на Луната, за да извлекат параметрите на въртящия се елипсоид, които най-добре отговарят на хипотетичната форма на Луната.

Те потърсили в базата данни „полуголеми и полумалки оси“, които най-добре съответстват на въртящия се елипсоид. Освен това данните предоставяли височина на извадката до равномерно разпределени точки на повърхността.

„Чрез постепенно увеличаване на броя на точките за вземане на проби от 100 на 100 000, стойностите на двата параметъра се стабилизираха при 10 000 точки.“

се отбелязва в официалното съобщение

След това изследователите използвали „теорията за сферите на Фибоначи“, за да подредят равномерно точките по сферичната повърхност на Луната.

Учените смятат, че с прилагането на този подход може да се проправи път за разработването на GPS система на Луната в бъдеще.

Откритията са публикувани в списанието Acta Geodaetica et Geophysica.