Изследователи твърдят, че са открили сигнал, който може да помогне за разрешаването на загадката на полет MH370

И до днес полет MH370 на Малайзийските авиолинии остава една от най-големите авиационни загадки в света. 10 години след инцидента все още не е известно мястото, където се е разбил самолетът, а всички 227 пътници и 12 души екипаж на борда се смятат за мъртви.

Експерти от университета в Кардиф обаче смятат, че са близо до пробив.Благодарение на 6-секунден аудиозапис екипът смята, че подводните акустични сигнали, генерирани от катастрофата могат да разкрият мястото, където се е разбил самолетът.

Полет MH370 е пътувал от Куала Лумпур за Пекин, когато се отклонява от планирания маршрут и изчезва от всички радари. Официалните разследвания сочат, че в крайна сметка той се е насочил на югозапад над Индийския океан, но от самолета са открити само парчета отломки.

Изследователите насочиха усилията си към подводните микрофони, наречени хидрофони, които улавят звуковите вълни и промените в налягането в океана.

„Подобна технология е обещаваща при откриването на сигнали за налягане при различни събития, включително самолетни катастрофи. Тези видове сигнали могат да се разпространяват на хиляди километри, което прави хидрофоните ценен инструмент за идентифициране и класифициране на събития в морска среда.“

пише Усама Кадри, ръководител на изследването

За целите на изследването си Кадри и екипът му анализират данни от две хидроакустични станции, намиращи се на 10 минути път от мястото, където се смята, че е изчезнал MH370. Те са се съсредоточили върху нос Лиуин в Западна Австралия и Диего Гарсия – остров в Индийския океан.

Смята се, че и двете станции са работили по времето, когато се предполага, че MH370 се е разбил. Според Кадри станции като тези „и преди са засичали характерни сигнали за налягане при катастрофи на самолети, както и земетресения с различна големина на разстояния от над 5000 километра“.

„Начинът на удара определя свойствата на сигнала, като продължителност, честотен диапазон и сила на звука. Надяваме се, че чрез изследването на тези сигнали ще могат да бъдат открити „потенциални акустични доказателства“ от катастрофата.“

продължава Кадри

При последните си изследвания екипът на Кадри се фокусира върху определен времеви интервал.

„Анализът идентифицира само един подходящ сигнал, записан в станцията нос Линуин, но този сигнал не беше засечен на станцията в Диего Гарсия. Това повдига въпроси за неговия произход.“

продължава той

Въпреки това Кадри посочи още, че „200-тонен самолет, който се движи със скорост от 200 метра в секунда би освободил кинетична енергия, еквивалентна на малко земетресение“ и „достатъчно голяма, за да бъде регистрирана от хидрофони на хиляди километри“.

Като се има предвид колко чувствителни са хидрофоните, „малко вероятно е голям самолет, който се удря в повърхността на океана, да не остави откриваем отпечатък от налягането, особено върху близките хидрофони“. Но от друга страна, „неблагоприятните океански условия“ биха могли да скрият или отслабят сигнала дотолкова, че да не може да бъде проследен.

„И така, макар че нашето изследване не определя точното място на катастрофата на MH370, то подчертава потенциала на хидроакустичната технология за разрешаването на тази авиационна загадка“.

заключава той

За да се потвърди дали мястото на катастрофата на MH370 може да бъде локализирано, Кадри предлага да се предизвикат контролирани експлозии по така наречената „седма дъга“ – зоната, определена от последната комуникация между спътник и самолет, за да се определи сигнал.

Според специалиста, като усъвършенстваме методите си и проведем допълнителни експерименти, бихме могли да получим нови сведения за съдбата на MH370 и да подобрим реакцията си при бъдещи инциденти.