Как малките неща ни карат да се доверяваме на непознати

Група британски психолози зададоха следния въпрос: може ли дори малка прилика с друг човек да повлияе на отношението ни към него? За да проверят това, изследователите измислиха необичаен експеримент, в който участваха повече от 1400 доброволци. Тяхната задача била да разпределят определена сума пари между непознати.

Същността на експеримента била следната. Първо, участникът изпълнявал проста задача – например, хвърляне на монета. След това му се съобщава, че измежду другите участници има друг човек, който също е хвърлил монета и сега субектът трябвало да реши колко пари да даде на този непознат от фонда на експеримента. В същото време единственото нещо, което се знаело за този човек било дали му се е паднала същата страна на монетата.

Изследователите специално използвали парите на организацията, а не личните средства на участниците. По този начин те елиминираха фактора алчност и лична изгода.

Освен хвърлянето на монети имало и други задачи. В някои случаи на участниците били показани две картини и те били помолени да изберат своята любима. В други случаи от тях се искаше да преценят броя на точките в картината. Схемата обаче оставала същата: човек получавал информация дали неговият избор или оценка съвпада с резултата на друг участник.

Статистиката поразила изследователите: ако резултатите съвпадаха, участниците отделяха 43,1% повече пари. Например, когато и на двамата участници се е паднало ези при хвърляне на монета или и двамата са избрали една и съща снимка. Тоест дори това случайно съвпадение имало забележим ефект върху щедростта.

Това откритие противоречи на предишни теории за естеството на пристрастието. Преди това подобни ефекти се обясняваха чрез групови процеси. В класическите експерименти хората са специално разделяни на групи – и наистина, членовете на една група по-често са помагали на „своите“.

Съществуващите теории предполагаха, че за да възникне симпатия между хората са необходими основателни причини – общи ценности, политически възгледи или религиозни убеждения. Малки проучвания дори показаха, че случайни съвпадения, като например еднакъв резултат при хвърляне на монета не са достатъчни. В опит да се обясни груповото поведение се появи теорията за социалната идентичност. Тя свързва дискриминацията с естественото разделение на „свои“ и „чужди“: хората са склонни да повишават самооценката си, като помагат на членовете на собствената си група. Досега се смяташе, че именно съзнанието за принадлежност към определена общност задейства механизма на нашите предпочитания.

Новият експеримент опровергава това. Учените умишлено не разделили участниците на групи – доброволецът просто разпознавал резултата на непознат човек в същата задача, без да има допълнителна информация за неговата личност или възгледи.

Корените на явлението вероятно са по-дълбоки – в основните механизми на нервната система. Когато се открият различия, мозъкът генерира сигнал за конфликт, който предизвиква негативни емоции. Приликата с друг човек обаче поражда положителна реакция.

Предишни експерименти също показаха ефекта на съвпадението върху междуличностните отношения. Една и съща рождена дата или име могат да предизвикат благосклонност чрез асоциация със собствената личност, но както се оказва, дори толкова незначителен фактор като еднаквия резултат от хвърлянето на монета задейства подобни механизми.

Откритието подтиква към преосмисляне на същността на дискриминацията. Резултатите от изследването, публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences откриват нова насока за изучаване на социалното поведение и могат да ни помогнат най-накрая да разберем природата на глобалните конфликти и войни. Учените възнамеряват да продължат да изследват как основни мозъчни процеси влияят върху формирането на симпатии и антипатии между хората, дори при минимално взаимодействие.