В дълбините на Кайпинг, Югоизточен Китай се провеждат много монументални научни начинания. На 700 метра под земната повърхност се намира Подземната обсерватория за неутрино (JUNO).
Това подземно съоръжение ще започне да функционира до края на тази година. Целта му е да разшири познанията ни за фундаменталните частици на Вселената – неутриното.
Ръководена от физика Юекун Хенг от Института по физика на високите енергии към Китайската академия на науките, JUNO представлява инвестиция от 376 млн. долара в научни изследвания. Тя ще се превърне в първия от няколко амбициозни детектора на неутрино в света. Другите аналози в Япония и Съединените щати са планирани да влязат в експлоатация през следващите години.
Основната цел на JUNO е да се справи с един от най-честите въпроси във физиката: определянето на йерархията на масите на неутриното. Неутриното е неуловима субатомна частица, която прониква във Вселената в голямо количество.
Тя са доста малка, но въпреки това играе огромна роля в оформянето на еволюцията на Вселената. Ако учените успеят да разберат кой вид неутрино притежава най-голяма маса, те ще могат да разгадаят загадките, свързани с тези частици.
Уникалният подход на JUNO го отличава от неговите колеги. Японският Hyper-Kamiokande и Дълбокият подземен неутрино експеримент на САЩ разчитат на различни средства за откриване. JUNO обаче използва течен сцинтилатор за улавяне на взаимодействията на неутриното.
На 7 март изследователите в обсерваторията започнаха да пълнят миниатюрна версия на детектора с течен сцинтилатор. Този модел ще провери дали сцинтилаторът е достатъчно чист, за да помогне на изследователите да разрешат проблема с масовия ред.
Детекторът е сферичен и е потопен в 35 000 тона вода с висока чистота. Екранираната среда осигурява защита срещу космическите лъчи, което позволява прецизни измервания на взаимодействията на неутриното.
„Подобно на телескопите, които наблюдават космоса на различни дължини на вълните, наличието на няколко детектора за неутрино, които използват различни техники за наблюдение на неутрино от различни източници, като Слънцето и атомните електроцентрали ще позволи на изследователите да развият по-добро разбиране на характеристиките на неутриното и ролята на тези частици във Вселената. Тя ни дава уникален начин да проверим дали нашата картина е последователна.“
казва пред Nature Мери Бишай, физик от Националната лаборатория Брукхейвън в Ню Йорк и съосновател на американската обсерватория
Освен това над 40 000 фотоумножителя ще записват слабите светлинни проблясъци, които се получават при взаимодействието на неутриното с материята. Тези проблясъци ще помогнат на изследователите да ги различат от фоновия шум.
Значението на JUNO се простира отвъд неговите научни цели. Тя е разположена на стратегическо място между две ядрени електроцентрали с постоянен поток от неутрино за анализ.
Това разположение е от стратегическо значение, така че съществува уникална възможност за измерване на неутрино с голяма точност. С начина, по който вървят плановете, би трябвало да има значителни резултати след 6 години.
Не всичко обаче е перфектно. Пътят на JUNO към реалността е изпълнен с предизвикателства. Имаше забавяния в строителството, управлението на подпочвените води и пречистването на течния сцинтилатор.
Джефри Тейлър, физик от университета в Мелбърн, Австралия казва, че размерът, защитената среда и близостта до ядрените източници на енергия ще го превърнат в един от най-чувствителните детектори на неутрино в света.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
