Кой е най-опасният химикал в света?

Лесно е да си представим наистина страшни вещества. Например ботулиновият токсин – отрова, произвеждана от бактерията Clostridium botulinum е най-токсичното природно вещество на Земята. Той блокира нервните сигнали към мускулите, причинявайки смърт чрез парализа. По същия начин мощният нервнопаралитичен агент VX, разработен от британската армия като химическо оръжие също убива чрез парализиране на дихателните мускули. Хлор трифлуоридът – свръхкорозивен безцветен газ е толкова реактивен, че се взривява спонтанно при контакт с привидно безобидни материали като вода, пясък и дори пепел от вече изгорели вещества.

Съществуват много опасни вещества, но кое е най-опасното?

Определянето на това колко е опасен един химикал се основава на два фактора: ефект и експозиция – колко е необходимо за смъртоносна доза и какво точно ще ви се случи. Нервнопаралитичните вещества се считат за най-токсичните химически оръжия поради ниските им токсични граници и опустошителното им въздействие върху човешкия организъм. Само 10 милиграма (десет хилядни от грама) от VX са достатъчни, за да причинят смърт за минути. Въпреки това през последното десетилетие само един човек е починал от този химикал.

В същото време всяка година в САЩ над 100 000 души са случайно отровени от обикновени домакински химикали като белина и дезинфектанти, въпреки че тези агенти действат по-бавно и са много по-малко токсични от VX, а някои обичайни химикали могат да бъдат смъртоносни в комбинация. Например при смесването на почистващ препарат за тръби и белина се отделя отровен хлорен газ.

Тези примери подчертават един ключов проблем при класифицирането на химикалите по опасност: за да оцените опасността, трябва да знаете колко вероятно е да се сблъскате с даден химикал.

Специалистите по безопасност определят опасността, като използват комбинация от два фактора: вреда и риск. Първото е очевидно. Рискът е вероятността от настъпване на вреда и нейната тежест. Вредата е фиксирано свойство на даден инструмент или химикал, докато рискът варира в зависимост от начина, по който се използва обектът.

Същата логика се прилага и за химикалите. Дори и много опасен химикал не представлява риск, ако няма експозиция, заяви говорител на Европейската агенция по химикали, базирана във Финландия.

Следователно ботулиновият токсин, VX и хлорният трифлуорид са изключително опасни, но рискът от среща с тях за обикновения човек е много малък.

Някои опасни химикали са от съществено значение за здравето ни и в малки дози, каза говорителят на агенцията. Обикновената трапезна сол е чудесен пример. Малките количества в храната ни са необходими за поддържане на правилния йонен баланс в организма, но излишъкът може да причини сериозни здравословни проблеми като високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност. Извън тялото големи количества от същата тази сол действат като унищожител на плевели, като потискат йонния баланс на растенията до степен на смърт.

Определянето на най-опасните химикали е трудно, тъй като има много начини, по които те могат да причинят вреда.

В Европейския съюз класификацията, етикетирането и опаковането регулират 9 опасни характеристики, включително токсичност, взривоопасност и корозивност, но коя от тях е най-опасна, зависи от контекста.

Например, докато хлорът е често срещан дезинфектант в плувните басейни, в концентрирана форма той е използван като химическо оръжие през Първата световна война и е причинявал химически изгаряния и дразнене на дихателните пътища. Основната разлика е, че в плувните басейни се използва малко количество хлор и това количество се разтваря във водата.

На хартия натриевият цианид изглежда много по-лош. Известно е, че той е отровен. Цианидът се свързва с хемоглобина, като възпрепятства преноса на кислород, което прави дишането невъзможно. Тъй като обаче е твърдо вещество, с него се работи по-лесно и учените, използващи това токсично съединение могат по-лесно да избегнат опасните последици от излагането му. Ако работите с него по безопасен начин, вероятността от замърсяване е много малка.

Всяко нещо може да бъде опасно, ако подхождаме към него правилно. Най-важното е да знаем точно какви са опасностите и какво можем да направим, за да сведем риска до минимум.