Магнитните полюси на Земята се подготвят за първата си промяна от 780 000 години насам

Магнитното поле на Земята (или магнитосферата) действа като огромен невидим щит, предпазващ планетата от слънчевия вятър и други космически метеорологични явления, които могат да застрашат живота. То е необходимо и за глобалните навигационни системи, включително тези, използвани от животни като акули и мравки.

Слънчевият вятър е поток от заредени частици (т.е. плазма), който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда. Когато източникът му е звезда, различна от Слънцето, той също бива наричан звезден вятър.

Магнитното поле на Земята е много по-силно от това на другите скалисти планети. Например, магнитното поле на Марс е изчезнало в далечното минало, а магнитното поле на Меркурий е толкова слабо, че е само 1% от земното. За сравнение Юпитер има магнитно поле, което е 12 милиона пъти по-голямо от това на Слънцето. Такова мощно поле обаче е характерно само за газовите гиганти.

Магнитното поле се формира в течното външно ядро на Земята, което е съставено предимно от желязо и никел. Движението на тези нажежени метали създава електрически токове, които генерират магнитното поле.

То се разпространява в пространството, образувайки защитна бариера, която отклонява слънчевите частици, но тази защита не е абсолютна: взаимодействието на слънчевия вятър с магнитосферата предизвиква полярни сияния, а силните геомагнитни бури могат да нарушат работата на електрическите мрежи и навигацията.

Магнитосферата е в постоянно движение, като променя силата и местоположението си. Магнитните полюси се различават от географските полюси и са обект на миграция. От откриването си през 1831 гoдина северният магнитен полюс се е преместил на повече от 1100 километра към Сибир и продължава да се движи със скорост около 55 километра годишно.

//ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Северният магнитен полюс на Земята официално се е приближил до Русия

Една от най-интересните характеристики на магнитосферата са така наречените магнитни аномалии. В някои райони на Земята, като например Южноатлантическата аномалия, магнитното поле е много по-слабо. Тези области представляват особен интерес за учените, тъй като там сателитите и космическите кораби са по-силно изложени на космическа радиация, която може да доведе до неизправности.

Магнитното поле играе ключова роля за поддържането на земната атмосфера. Например една от причините, поради които Марс е загубил голяма част от атмосферата си, се дължи на изчезването на магнитното му поле. Без тази защита слънчевият вятър просто е „издухал“ атмосферата на планетата в космоса, лишавайки я от способността ѝ да поддържа течна вода и евентуално живот.

На всеки 300 000 години магнитните полюси сменят местата си. За последен път това се е случило преди 780 000 години, което означава, че следващата размяна може да е съвсем скоро. Този процес обаче отнема стотици или дори хиляди години, така че не представлява непосредствена заплаха.