Матрицата? Учен твърди, че разполага с доказателства, че живеем в симулация

Живеем в симулация. Може да звучи налудничаво, но някои от най-ярките умове в научната общност отдавна са погълнати от идеята, че всичко около нас всъщност е само компютърна симулация, подобна на тази, която видяхме във филма „Матрицата“ от 1999 година. Макар и без всички страхотни екшън сцени и спиращи дъха битки срещу машините.

Най-новата версия на тази идея идва от учения Мелвин Вопсън. Преди това Вопсън формулира така наречения „Втори закон на инфодинамиката“. Този „закон“ се основава на факта, че „Вторият закон на термодинамиката“ урежда как ентропията се увеличава или остава същата, но никога няма да намалее. Вопсън твърди, че ентропията в информационните системи трябва да е една и съща.

Но това не е така. Всъщност ентропията в информационните системи обикновено остава постоянна или дори намалява до минимална стойност. Поради тази причина Вопсън създава „Втория закон на инфодинамиката“, заявявайки, че неговото „пето състояние на материята“ трябва да съществува, за да балансира начина, по който Вселената се разширява без да губи или да придобива топлина.

Този факт, според Вопсън изисква общата ентропия във Вселената да остане постоянна, а това може да докаже, че живеем в симулация.

Вопсън твърди, че този закон играе роля и в устройството на електроните, както и в космологията и биологичните системи. Той го използва като градивен елемент, за да се опита да докаже, че живеем в симулация. За да помогне да се докаже това, Вопсън казва, че разполага с доказателства, които е открил, изучавайки COVID-19 – вирусът, който блокира голяма част от света в началото на 2020 година.

Доказателствата се свеждат до мутации. Чарлз Дарвин – един от водещите учени, помогнали за развитието на еволюцията е вярвал, че мутациите възникват случайно. Вопсън обаче твърди, че мутациите се появяват, за да балансират информационната ентропия. За да докаже това, той разглежда COVID-19 и неговите мутации и открива „уникална корелация между информацията и динамиката на генетичните мутации“.

Всичко това, според Вопсън, допринася за вероятни възможности да се докаже, че живеем в симулация, като се използва неговият „Втори закон за инфодинамиката“.

Разбира се, всички тези твърдения изискват много тестове и проверки преди изобщо да могат да бъдат разглеждани сериозно. Но все пак те повдигат някои въпроси и наливат още масло в огъня, който мнозина подклаждат, откакто Платон за първи път постави под въпрос нашата реалност.