Мегаекстремните магнитни бури не са рядкост в историята на Земята, твърдят учени

Първата документирана екстремна слънчева магнитна буря през 1859 гoдина (същата година в която Чарлз Дарвин публика „За произхода на видовете“) е била толкова силна, че е нарушила телеграфните комуникации в Северна Америка и Европа, като на някои места дори е предизвикала пожари. Тази буря, наречена по-късно „събитието Карингтън“ е една от най-силните в историята, но в историята на Земята са се случвали много по-мощни подобни катаклизми – с мегаекстремна интензивност.

Ако такова нещо се случи днес, то би предизвикало хаос в целия цивилизован свят. Най-лошото е, че рано или късно това ще се случи. Поради тази причина учените искат да бъдат подготвени.

Възможно ли е обаче да се подготвим за слънчева буря с невероятен интензитет? Според изследователите – да. За целта е необходимо най-малкото да се потърсят признаци на екстремни слънчеви бури в миналото, за да може правилно да се прецени вероятността и дори признаците за появата им в бъдеще.

През 2012 година екип от учени, ръководен от Фуса Мияке от Университета в Нагоя (Япония) установи, че екстремните слънчеви бури могат да предизвикат драматични промени в концентрацията на радиоактивен въглерод, известен като радиовъглерод или въглерод-14 (С14), открит в пръстените на дърветата. В съчетание с преброяването на годишните пръстени и използването на други методи за определяне на възрастта на обектите е възможно да се открият признаци на силни слънчеви бури на Земята и да се датират с голяма точност.

Новото проучване не е първият опит за определяне на датата на слънчевите бури по годишните пръстени на дърветата. По-рано групата на Мияке показа, че една от най-силните слънчеви бури на Земята е възникнала през 774 години преди н.е., която по своята интензивност би засенчила геомагнитната буря от 1859 година. Свързаните с тази буря полярни сияния са били отразени в писмени източници от онова време, което косвено потвърждава правилността на използваната методика за датиране.

Други дати на най-интензивните слънчеви бури са 993 г., 660 г., 5259 г., и 7176 година преди н.е.

Най-силната слънчева буря се е случила преди около 14 370 години, близо до края на последния ледников период. Интензивността ѝ е била такава, че почти всички спътници в земната орбита над магнитосферата не биха издържали.

За да бъдем справедливи, някои събития биха могли да бъдат причинени и от космическа радиация, например гама-изригвания от свръхнови или други явления. Все пак учените настояват, че Слънцето, както и други подобни относително студени и спокойни звезди е в състояние да поднесе изненада на технологично напреднала цивилизация и за подобно събитие трябва да се подготвим предварително, за да сведем до минимум последствията. Падането на спътници върху главите ни и пълното спиране на комуникациите и електричеството може да предизвика хаос на планетата с далечни последици.