Милиони хора с години не излизат от стаята си: какъв е този синдром?

В Япония почти милион и половина души живеят в пълна изолация от обществото – месеци и години, без да напускат стаята си. Дълго време се считаше, че това е чисто японски проблем, свързан с натиска на една закостеняла култура. Но нови научни доказателства сочат, че хикикомори не е екзотика, а глобална тенденция, която след пандемията се засилва.

Какво представлява синдромът хикикомори

Думата хикикомори буквално се превежда от японски като „вглъбяване“ или „отшелничество“. На български и други езици терминът звучи просто като hikki. Терминът се появява в края на 90-те години на ХХ век благодарение на японския психиатър Тамаки Сайто, който описва хора, които напълно се изолират от социалния живот – заключват се в домовете си, често в една стая, отказват да работят, учат и да живеят социално. Основният критерий е тази изолация да продължава поне шест месеца, но на практика често става дума за години и дори десетилетия. А самотата постепенно убива.

Типичният хикикомори преобръща ежедневието си: през деня спи, а през нощта е буден. Будните часове се прекарват пред екрана – игри, интернет, телевизия. Основните битови навици като хигиена или почистване често се изоставят. Това не е просто интровертност или мързел, а радикално оттегляне от социалния свят.

ВАЖНО: хикикомори не е психиатрична диагноза, не е включена в международните класификатори на болестите DSM-5 или ICD-11. Психиатърът Сайто подчертава, че симптомите на хикикомори не се вписват точно в рамките на нито едно разстройство – нито на депресия, нито на тревожно разстройство, нито на шизофрения. Това е по-скоро поведенчески синдром в пресечната точка на личната уязвимост и обществения натиск.

Колко хикикомори има в Япония

Когато Сайто за първи път описва явлението, той оценява броя на отшелниците на около един милион. Оттогава насам броят им расте, а не намалява. Последното мащабно проучване на японското правителство (2022 г.) установява, че около 1,46 милиона души на възраст между 15 и 64 години живеят в състояние на хикикомори – това е малко над 2% от населението в трудоспособна възраст.

Първоначално проблемът се приписва на младите мъже, но реалността е по-широка. Последните проучвания показват нарастване на броя на хикикомори сред жените – във възрастовата група 40-64 години жените съставляват 52,3% според проучване от 2023 г. Феноменът също така остарява заедно с участниците си: повече от половината от по-възрастните хикикомори са били в изолация повече от пет години, а 6,4% са били в изолация повече от тридесет години.

Защо хората не излизат от къщи

Няма просто обяснение и именно това прави хикикомори толкова сложно явление. Причините са комбинация от лична психологическа уязвимост и натиск от околната среда.

В Япония често се посочват няколко ключови фактора:

• Силният натиск в образованието и на работното място – неуспехът на приемния изпит в университета, тормозът в училище или публичното унижение на работното място могат да разрушат самочувствието до такава степен, че оттеглянето от света да се превърне в психологическа защита;
• културата секантей – репутацията и социалното положение имат огромно значение в японското общество. Когато някой не оправдае очакванията, срамът се разпространява върху цялото семейство. Парадоксално, но именно заради срама семействата често крият детето хикикомори, вместо да потърсят помощ;
• Концепцията „амае“ – японската култура приема определена зависимост на възрастните деца от техните родители. Съвместното съжителство с родителите е норма. Тази система за подкрепа, при всичките ѝ достойнства, може по невнимание да улесни дългосрочното затваряне в себе си, като премахне финансовата необходимост от напускане на дома.

Но да се свежда всичко само до японската култура е грешка. Конкурентното образование, страхът от провал, социалният натиск и икономическата нестабилност съществуват навсякъде по света. Ето защо се оказа, че хикикомори не е уникално японско явление.

Хикикомори извън Япония

Дълго време учените спореха: дали хикикомори е японски културен синдром, или универсална човешка реакция на определени условия? Доказателствата все по-уверено сочат към втория вариант.

В проучване от 2011 г. психиатри от Австралия, Бангладеш, Индия, Иран, Япония, Южна Корея, Тайван, Тайланд и САЩ са попитани дали са срещали пациенти със симптоми, подобни на хикикомори. Във всички изследвани държави са установени сходни модели, особено ясно изразени в градските райони. Не бяха установени статистически значими разлики между отделните държави.

Случаи на хикикомори са докладвани във Франция, Бразилия, Китай, Канада, Италия, Индия, Южна Корея и Съединените щати. Днес изследователите разглеждат хикикомори като нещо, което надхвърля границите на отделните култури и диагнози.

Оценките за разпространението варират от 1,1% до 6,7% от населението – цифри, които са сериозни за всяка страна. Това означава, че милиони хора по света може би живеят в състояние на дълбока социална изолация, а ние просто не сме свикнали да го наричаме с една определена дума.

По какъв начин пандемията от COVID-19 засили социалното отшелничество

Локдауните от 2020-2022 г. бяха своеобразен глобален експеримент за принудителна изолация.

И за част от хората излизането от нея така и не се осъществи.

Италианско проучване проследи поведението на повече от 7500 тийнейджъри преди и след пандемията (проучванията през 2019 и 2022 г.). Изследователите определят три профила: „Социални пеперуди“, „Ориентирани към приятелството“ и „Самотни вълци“. Броят на тийнейджърите от последната група – тези, които изобщо не се срещат с приятели извън училище – се удвоява след пандемията.

Изследователите от Националния съвет за научни изследвания (CNR) на Италия подчертават, че това не е временна тийнейджърска прищявка, а хронична промяна в поведението. Това не означава, че всички тези тийнейджъри са станали хикикомори в тесния смисъл на думата. Но траекторията е обезпокоителна: навикът за изолация се утвърждава и колкото по-дълго човек живее извън социалните връзки, толкова по-трудно е да се върне.

В едно японско проучване повече от една пета от хикикоморите посочват COVID-19 като важен фактор за тяхното отшелничество. Пандемията също така е увеличила времето, прекарано пред екраните и в интернет – навици, които се свързват със синдрома на хикикомори.

Какво ще се случи с хикикомори в цифровата ера

Дори и без пандемия, съвременният свят създава идеални условия за доброволна изолация. Работата от разстояние, хранителните доставки, онлайн забавленията и нарастващите разходи за излизане навън – всичко това намалява необходимостта от физическо присъствие в социалния свят. Бариерата пред отшелничеството никога не е била по-ниска.

Това не означава, че технологиите са виновни. Но те правят изолацията удобна, а оттам и лесно възпроизводима. Човек може да съществува в рамките на четири стени в продължение на години, получавайки минимума, необходим за оцеляване чрез приложения, и формално да не се нуждае от нищо.

Лечението на хикикомори изисква огромно търпение и цялостен подход. Тъй като самият отшелник почти никога не търси помощ, работата обикновено започва от семейството. Реинтеграцията е бавен процес: от отворената врата на стаята, до споделянето на храната със семейството и след това до кратките разходки навън, първоначално през нощта, когато наоколо има малко хора.

Тук няма лесни решения. Хикикомори не е болест, която може да се излекува с хапче, нито пък е мързел, за чието излекуване може да помогне мотивационното говорене. Това е сложна реакция на един сложен свят – и за да я разберем, означава да разберем по-добре натиска, който обществото оказва върху всеки от нас.

Едно явление, родено в Япония, се оказа огледало, в което сега се оглежда целият свят. Не защото японците са „странни“, а защото те първи се сблъскаха с условията, които сега се превръщат в глобална норма. Изследванията на хикикомори извън Япония тепърва започват и резултатите от тях ще бъдат важни за разбирането как да се помогне на хората, които тихо изчезват от обществото – независимо от страната или културата.