Мистерията на изчезването на неандерталците е разгадана: Ключът е открит в ДНК

През 2010 година светът на науката беше шокиран от новината, че ранните хора и неандерталците са имали междувидови отношения. Установено е, че генетичното наследство на неандерталците оказва влияние върху нашите циркадни ритми, имунната система и възприемането на болката. Дълго време обаче учените се опитваха да разберат как споделянето на гени между тези групи се е отразило на самите неандерталци, които са изчезнали преди около 40 000 години.

Ново изследване, публикувано в списание Science хвърля светлина върху тази загадка с помощта на съвременните технологии.

Анализът разкрива, че Homo sapiens и неандерталците са обменяли ДНК в продължение на 250 000 години, което помага да се разбере изчезването на неандерталците и да се променят представите за миграцията на нашите предци. Джошуа Аки, професор в института „Люис-Шиглер“ към Принстънския университет и водещ автор на изследването заяви, че традиционните генетични доказателства сочат еволюцията на съвременните хора в Африка преди около 250 000 години и миграцията им извън континента само преди 50 000 години. Новото изследване обаче установи, че историята на Homo sapiens е много по-сложна, отколкото се смяташе досега.

Съвременните хора са взаимодействали с неандерталците и други древни видове, като денисовците много по-често, отколкото се смяташе.

Чрез сравняване на ДНК последователностите в базите данни учените успяха да реконструират връзките между различните популации и да определят периодите на обмен на гени. Проучването разкрива три вълни на миграция от Африка, всяка от които е съпроводена с междувидови връзки: първата е възникнала преди 200 000-250 000 години, втората – преди 100 000 години, а третата – преди 50 000-60 000 години.

Последната вълна, идентифицирана за първи път през 2010 година благодарение на разкодирането на неандерталския геном се оказва най-значима. Новите данни показват, че първите две миграционни вълни се различават значително от последната вълна, довела до заселването на съвременните хора по света. Учените установиха, че процентът на ДНК на Homo sapiens в генома на неандерталеца може да достигне 10 % преди повече от 200 000 години, като с течение на времето спада до 2,5-3,7 %.

ДНК на Homo sapiens, дадена на неандерталците преди около 100 000 години се оказва нов факт. Лауритс Сков, генетик и изследовател в Калифорнийския университет в Бъркли, заяви, че историята на взаимодействието между Homo sapiens и неандерталците е много по-объркана, отколкото се смяташе досега.

Новото проучване показва, че по време на първите две вълни на междувидови отношения гените на Homo sapiens са били асимилирани от неандерталците, а потомците са останали в техните популации.

Тези ранни епизоди на миграция на Homo sapiens са оставили малка следа в генофонда на съвременния човек, но са оказали значително влияние върху неандерталския геном. Според Еки подобни промени се обясняват с промени в размера на популацията с течение на времето.

Когато Homo sapiens напуснал Африка на тълпи преди около 60 000 години, междувидовите потомци останали в популациите на съвременните хора, което е запазено в нашия геном и ни влияе и днес. В рамките на изследването екипът използва техники за машинно обучение, за да дешифрира и анализира геномите на трима неандерталци, чиито останки са открити на различни места: Виндия (Хърватия), Денисова пещера и пещера Чагир в планината Алтай. След това тези данни са сравнени с геномите на 2000 съвременни хора.

Резултатите показват, че установената от учените популационна динамика може да е изиграла ключова роля за изчезването на неандерталците преди 40 000 години.

Анализът показа, че размерът на популацията на неандерталците по време на тяхното изчезване е бил с 20 % по-малък, отколкото се смяташе досега. Аки отбеляза, че увеличаването на популацията на Homo sapiens, подобно на вълни, се е разбило в брега и постепенно е изместило неандерталците. Вероятно техният генетичен фонд е бил асимилиран при последната вълна на междувидово кръстосване.

Подобни открития откриват нови хоризонти в изучаването на древната човешка история и взаимовръзките между видовете, като показват колко сложен и заплетен е бил еволюционният процес на нашите предци.