Най-голямата находка в Европа: В Австрия са открити над един тон железни слитъци от Желязната епоха

Пезз 2019 година, в Австрия, докато са извличали чакъл работници са открили над един тон железни слитъци от Желязната епоха. Находката, направена в региона на Дайнхам (Горна Австрия) се е намирала в затлачен ръкав на река Дунав и е най-голямата подобна находка в Европа.

Изследователите датират слитъците към късната Желязна епоха – периода Ла-Тен, който е продължил от средата на V до I век пр.н.е. Общо в колекцията има не по-малко от 500 двуостри (бипирамидални) железни слитъци с общо тегло около 1035 килограма. Блоковете представляват железни полуфабрикати – заготовки за последваща обработка, например коване на оръжия или други изделия. Находката от Дайнхам представлява нов вариант на известен тип блокове.

Мащабът на находката дава на археолозите нови свидетелства за производството и търговията с желязо в Централна Европа през Желязната епоха. През периода Ла-Тен производството на желязо в Европа рязко се е увеличило. Големият брой железни предмети се е превърнал в нещо обичайно, но мащабите на търговията са по-трудни за проследяване. Железните полуфабрикати често получават по-малко внимание от готовите изделия, а освен това е трудно да се датират точно.

Находката в Дайнхам предоставя рядката възможност да се види голяма партида стока, преди тя да е стигнала до крайния купувач. Изследователите смятат, че слитъците вероятно са потънали при корабокрушение на река Дунав. Първоначалното им местоназначение е неизвестно. Желязото може да е било произведено в Бавария, където археолозите са открили няколко производствени обекта от Желязната епоха в близост до големи укрепени селища – оподиуми.

Слитъците също така показват колко мащабно е било превозването на желязо по вътрешните водни пътища. Товар с тегло над един тон е изисквал организиран транспорт и търговски мрежи. Количеството метал в пратката е било достатъчно, за да се въоръжат около 500 воини – изследователите са направили тази оценка въз основа на теглото на мечовете, което е приблизително 1,5-2 килограма всеки. Същото количество желязо би било достатъчно за пирони за около половината от отбранителната стена около Манчинг, голямо селище от Желязната епоха в Бавария.

По този начин пратката е представлявала значителна икономическа сделка. Изследователите сравняват нейната възможна стойност с големи съкровища от златни монети от същия период. Едно такова съкровище в Манчинг е съдържало 443 монети с общо тегло 3,7 килограма злато. Манчинг също се намира в близост до голям район за добив на желязо, което дава възможен източник на метала от Дайнхам.

Изследователите все още работят по установяването на произхода на желязото. Анализите на произхода ще помогнат да се определи дали слитъците са били произведени в Бавария или на друго място. Находката променя и датирането на този тип железни слитъци. Подобни бипирамидални слитъци често се свързват с ранната желязна епоха – от VIII до V век пр.н.е. Новите радиокарбонови датировки отнасят слитъците от Дайнхам към много по-късен период – към IV–I век пр.н.е. Резултатите сочат към нов вариант на късната желязна епоха.