Ново лекарство може да направи бактериалната резистентност почти невъзможна

За бактериалните инфекции има решение. Вземете правилния антибиотик и правилния курс на лечение и ще убиете бактериите и ще спрете заболяването. Така би трябвало да е на теория. На практика обаче бактериите се опитват да оцелеят и развиват резистентност към антибиотици. Това може да застраши живота, като Световната здравна организация (СЗО) нарича бактериалната резистентност „една от най-големите глобални заплахи за общественото здраве и развитието“.

В доклад от ноември миналата година СЗО заяви, че антимикробната резистентност, включително антибиотичната е пряко отговорна за 1,27 млн. смъртни случая в световен мащаб през 2019 година и е допринесла за 4,95 млн. смъртни случая. Световната банка изчислява, че лекарствената резистентност може да увеличи разходите за здравеопазване с 1 трилион долара до 2050 година.

Един от начините за решаване на проблема е да се разработят лекарства, към които микробите (бактерии, вируси, гъбички и паразити) не могат да изградят резистентност. Пример за това може да бъде новата идея за антибиотик с двойно действие на Университета на Илинойс Чикаго (UIC), която може да направи бактериалната резистентност почти невъзможна.

Изследователите са разработили синтетичен антибиотик (макролон), който използва два различни механизма за унищожаване на бактериите. Според екипа на UIC това лекарство затруднява развитието на резистентност от страна на бактериите 100 милиона пъти.

Те описват как новият клас лекарства може да наруши функцията на бактериалните клетки при инфекциозни заболявания. Наречени макролони, новите синтетични лекарства с двойно действие имат две различни действия срещу бактериите. Те могат да убиват производството на протеини, точно както макролидите – вид антибиотици, които се използват в момента.

Макролоните могат също така да се намесват в структурата на ДНК на бактериите по подобен начин, по който действат сегашните флуорохинолони. Това е друг вид широко използван антибиотик. Изследователите от UIC са открили, че макролоните могат да се свържат с рибозомата по-плътно от макролидите. Рибозомата е клетъчната структура, която произвежда протеини.

Освен това макролоните са успели да блокират рибозомите във вътрешността на бактериални щамове, които вече са резистентни към макролидите. Тези бактерии не са успели да активират гени за антибиотична резистентност при работа с новото съединение.

Изследователите провеждат различни експерименти и установяват, че определени дози блокират рибозомата. Други се намесват в ДНК на клетката, подобно на флуорохинолоните. Те открили най-ниската ефективна доза, при която макролоните блокират както рибозомите, така и ензимите ДНК гираза.

„Красотата на този антибиотик е, че той убива чрез две различни цели в бактериите. Ако антибиотикът порази и двете цели в една и съща концентрация, тогава бактериите губят способността си да станат резистентни чрез придобиване на случайни мутации в някоя от двете цели.“

казва Александър Манкин, професор по фармацевтични науки в UIC, в изявление

Какво следва? Необходими са още изследвания, за да се определи как такива макролонови антибиотици да се използват ефективно. Не е ясно кога терапиите, базирани на тези нови антибиотици с двойно действие, ще бъдат достъпни за пациентите, но пълният текст на проучването, което може да даде тласък на развитието е достъпен на този линк.