От Библията до черните дупки: Свещеникът, който надникна в бездната на космоса през 17-и век

Съществуването на черните дупки е една от най-завладяващите и загадъчни теми в съвременната астрофизика.

Въпреки че тяхната реалност отдавна се отрича от водещи учени, още през 18-и век британският свещеник Джон Мишел, въз основа на законите на Нютон предсказва съществуването на тези космически обекти.

Роден през 1724 година в село Икринг, Англия, Джон Мишел още от ранна възраст проявява изключителна способност за учене. Баща му, Гилбърт Мишел бил енорийски свещеник и ценял независимостта на мисълта, която предал на сина си. Джон получава образование в Кеймбридж, където повече от 20 години се занимава с изследвания в различни области като теология, геология и астрономия. В Кеймбридж той се проявява и като изобретателен експериментатор, като сам конструира апаратура за своите изследвания.

През 1750 година той публикува трактат, озаглавен „Трактат за изкуствените магнити„, в който въвежда обратния квадратен закон за магнитното взаимодействие. През 1760 година публикува статия, посветена на механиката на земетресенията, в която описва слоестата структура на земната кора и предлага метод за определяне на епицентъра на земетресенията. Тези негови открития са важен принос към науката за Земята.

Едно от най-значимите му открития обаче е предположението, че съществуват обекти с толкова силна гравитация, че не позволяват на светлината да напусне повърхността им.

През 1783 година той публикува статия, в която използва законите на Нютон, за да обясни поведението на светлината под въздействието на гравитацията. Той изчислил, че ако една звезда е достатъчно масивна и плътна, нейната гравитация може да улови светлината, правейки такава звезда невидима за наблюдателите на Земята. Тази идея е предшественик на съвременната концепция за черните дупки.

От гледна точка на 21-и век идеята служител на християнска църква да бъде в центъра на научния живот може да изглежда изненадваща. Въпреки това, подобно на повечето интелектуалци от 17-и век, Джон Мишел не прави ясно разграничение между религия и наука. Появата на телескопите в началото на 1600 година предизвиква значителни философски сътресения в цяла Европа.

Установената, наблюдаема йерархия на Божието творение – земята и небето е разклатена от това, което историкът на науката Александър Койр нарича „неопределена и дори безкрайна вселена“, която трябва да бъде разбрана чрез изучаване на „нейните основни компоненти и закони“. За мислители като Мишел тази революция не измества Бога, а само подновява неговата тайна – изследваните природни закони все още се смятат за Божии закони.

Мишел също така проектира торсионни везни, които измерват гравитационното привличане между оловни топчета, което дава възможност да се определи плътността на Земята. Въпреки, че той не е имал време да проведе експериментите, работата му е продължена от Хенри Кавендиш, който през 1797 година използва тези везни, за да определи плътността на Земята с голяма точност.

Въпреки изключителните си идеи Мишел остава малко известен. Той публикувал работата си рядко и само когато бил напълно убеден в заключенията си. Вероятно това е причината за забравата му.

В началото на 19-и век научната общност започва да се отдалечава от орпускулярната теория на светлината на Нютон, което също допринася за забравата на идеите на Мишел. Приносът му към науката обаче е преосмислен през 20-и век, когато концепцията за черните дупки става общоприета.

Сравнението на идеите на Мишел със съвременното разбиране за черните дупки показва колко далновиден е бил този учен. Неговите предсказания за гравитацията и светлинните ефекти са в основата на по-нататъшни изследвания, които довеждат до общата теория на относителността на Айнщайн и съвременното разбиране за черните дупки.

Джон Мишел умира през 1793 г., като до края на живота си остава ректор в Торнхил. Неговата независимост и отдаденост на научната истина му осигуряват място в историята като един от най-прозорливите мислители на своето време, въпреки липсата на признание приживе.

Днес името на Джон Мишел се преоткрива от научната общност, а приносът му към науката получава заслуженото признание. Той с право е смятан за един от предшествениците на съвременните изследвания в областта на космологията и физиката на черните дупки.