Пандемиите на бъдещето: 8 болести, които могат да променят света завинаги

В света има много патогени, които представляват потенциална заплаха за човечеството. Въпреки това възможностите за тяхното изучаване и разработване на методи за борба с тях са ограничени. За да определи приоритетите в областта на научните изследвания, Световната здравна организация (СЗО) е разработила списък на най-опасните болести. Сред тях е хипотетичната „болест Х“ – неизвестен патоген, способен да предизвика глобална епидемия.

Коронавируси: защо заплахата продължава да съществува?

Коронавирусите вече няколко пъти са били причина за много нещастия. Например епидемиите от SARS (тежък остър респираторен синдром) през 2002-2003 гoдина и MERS (близкоизточен респираторен синдром) през 2012 година показаха колко бързо вирусите могат да се разпространят от животни към хора. Въпреки сравнително малкия брой заболели, смъртността при MERS достигна 35%.

Ситуацията с пандемията COVID-19 потвърди: коронавирусите не са шега, а една от най-сериозните ни заплахи, поне засега. Вирусът SARS-CoV-2 продължава да циркулира, да мутира и да се адаптира. Около 10 000 души умират от COVID-19 всеки месец, а реалните цифри може да са още по-високи, тъй като много страни са спрели да регистрират систематично смъртните случаи. Освен това до 10% от повторно заразените се сблъскват с дългосрочни последици, включително хронична умора и увреждане на белите дробове. Според проучванията коронавирусите лесно проникват в клетките на организма през лигавицата на дихателните пътища, което обяснява високата им заразност.

Кримска-конго хеморагична треска: Нова заплаха поради изменението на климата

Кримската-конго хеморагична треска (ККХТ) е вирусно заболяване, което се предава чрез ухапване от кърлеж или контакт със заразена животинска кръв и тъкани. Заболяването е ендемично за Африка, Балканския полуостров, Близкия изток и Азия, но със затоплянето на климата ареалът на преносителите може да се разшири.

В ранните си етапи ККХТ се проявява с треска, главоболие и гадене, които след това преминават в тежка форма с вътрешни кръвоизливи. Смъртността е около 30%. Особена заплаха представляват епидемиите в селските райони, където достъпът до медицински грижи е ограничен. Благодарение на усилията на британски учени в момента се тества първата ваксина срещу CCHL. Борбата с патогена обаче се усложнява от високата степен на предаване на инфекцията чрез кърлежи и животни.

Парамиксовируси: Стари врагове с нов потенциал

Семейството на парамиксовирусите причинява отдавна известни заболявания като морбили, паротит и респираторно-синцитиален вирус. Сред тях обаче се откроява вирусът Nipah, открит за първи път през 90-те години на миналия век в Малайзия. Този патоген, пренасян от прилепи причинява тежки респираторни заболявания и енцефалит. Смъртността при него варира от 45 до 75%.

Въпреки дългогодишните изследвания учените все още не разбират кои мутации правят някои парамиксовируси смъртоносни, а други – не. Няма ваксина срещу Nipah, въпреки че Moderna вече работи по експериментално лекарство. Трудността се състои в това, че епидемиите са много редки, а данните за вируса са доста оскъдни.

Грипът: Вечният спътник на човечеството

Всеки познава грипа, въпреки че не всеки осъзнава колко опасен е той в действителност. Пандемията от испански грип през 1918 година убива до 50 милиона души. Разпространението на щама H1N1 започва с по-лека форма на заболяването, но той бързо мутира и става много агресивен. По-късно грипните вируси H2N2 и H3N2 предизвикват пандемии през 1957 и 1968 година, като всяка от тях води до смъртта на милиони хора. През 2009 година избухна нова епидемия на H1N1 – „свински грип“. Тя обхвана 214 държави.

Честите мутации налагат ваксините да се актуализират постоянно. Въпреки, че повечето хора пренасят заболяването лесно, в световен мащаб грипът отнема живота на до 650 000 души всяка година. Един от най-силните и коварни противници на вирусолозите е птичият грип, особено щамовете H5N1 и H7N9, които засягат пернатите, но могат да се предават и на хората. Смъртността от тези щамове достига до 60%.

Треска от Рифтовата долина: Заплаха от комарите

Треската от Рифтовата долина се пренася от комари и кръвосмучещи мухи, а също и чрез контакт със заразени животни. Най-често се заразяват фермери, ветеринарни лекари и работници в кланици. Симптомите варират от лека треска до тежка треска с вътрешен кръвоизлив и смърт.

Заболяването е регистрирано не само в Африка, но и на Арабския полуостров, така че не е проблем с течение на времето да си проправи път и в други региони. Поради глобалното затопляне популацията на преносителите се увеличава. Все още няма ваксини срещу Треската от Рифтовата долина, така че този вирус е отличен кандидат за следващата пандемия.

Треска Ласа: Скритата заплаха за Западна Африка

Треската Ласа, която също се причинява от вирус от семейството на arenavirus е ендемична за няколко западноафрикански държави като Нигерия, Сиера Леоне и Либерия. Всяка година в тези страни се регистрират до 300 000 случая на заболяването, от които 5000 са с фатален край. Основният път на предаване на вируса е контактът с храна или предмети, замърсени с урина или изпражнения на заразени гризачи. Вирусът може да се предава и от човек на човек чрез телесни течности.

Въпреки че смъртността при треската Ласа е много по-ниска от тази при вируса Ебола, високата заболеваемост оказва голям натиск върху здравните системи в регионите. Единственото ефективно лекарство е рибавирин, но то действа само в ранните етапи на заболяването. Учените се опасяват, че с течение на времето вирусът ще стане още по-устойчив на лечение.

Зика: Опасност за бъдещите поколения

Вирусът Зика, идентифициран за първи път през 1947 година причинява особено сериозни усложнения при новородените, като например микроцефалия и други малформации. Инфекцията може да доведе и до неврологични усложнения, включително синдрома на Гилен-Баре, който води до парализа.

Епидемията на вируса през 2015-2016 година засегна държави в Южна и Централна Америка и Югоизточна Азия, а все още няма ваксина.

Появата на ново заболяване изглежда неизбежна. Затоплянето на климата и размразяването на вечната замръзналост създават риск от освобождаване на древни вируси, които могат да предизвикат епидемии. Учените вече откриват замразени „зомби вируси“, някои от които са останали жизнеспособни в продължение на векове.