Перлените облаци над Швеция – красиви, но опасни

На пръв поглед снимката изглежда като абстрактна рисунка. Всъщност обаче тя е реален кадър на фотографа П. М. Хейдън. Заснета е на 3 януари и показва редките перлени облаци над Швеция.

Толкова е впечатляваща, че NASA я публикува в рубриката си „Снимка на деня” на 10 януари 2020 г.

Ярки облаци в преливащи се цветове обсипаха небето в района на окръг Ямтланд на 3 януари 2020 г. Редкият феномен е известен като перламутрови облаци (mother-of-pearl). Този прякор идва от приликата на цветовете им с тези на вътрешността на перлена мида. Въпреки че такива гледки се наблюдават много рядко, тези облаци няколко пъти оцветиха небето в Северното полукълбо през тази зима.

Как се образуват?

Научният термин за явлението е полярни стратосферни облаци. Те обаче се срещат не само над полярните области. Често се наблюдават над Шотландия и дори още по на юг, в Мидландс, Англия.

От NASA обясняват: „Перлените облаци се формират в ниските стратосферни нива, когато Слънцето е близо до хоризонта.” Стратосферата е вторият по височина слой в атмосферата, след най-ниския, който се нарича тропосфера. Поради факта, че Слънцето трябва да е близо до хоризонта, такива облаци се очакват преди изгрев и след залез.

Перлените облаци са високи – между 15 000 м. и 25 000 м. височина. На тези височини обикновено не се формират облаци, тъй като стратосферата, за разлика от тропосферата, е суха и прозрачна. Когато температурата падне под -85˚C обаче, молекулите се пренареждат и формират кристалчета в най-често безоблачната долна част на стратосферата. Те са много по-малки от кристалчетата, формиращи обикновените облаци. Заради това пречупват светлината по специфичен начин, което причинява характерния им луминисцентен вид.

Заради голямата им височина и извивката на Земята, тези облаци отразяват светлина, идваща от Слънцето, когато то вече е под хоризонта. Пречупването на слънчевата светлина води до разпръсването ѝ, подобно на разпръсната светлина, попаднала върху наклонен диск. Затова и цветовете са подобни. Красивото явление обаче крие опасност.

Защо са опасни?

Красивата снимка, публикувана в сайта на NASA, е снимана в Северното полукълбо, но явлението е по-често срещано в Южното. То е една от причините, там озоновият слой да е много по-изтънял, отколкото над Северното.

Озоновият слой играе ролята на щит против вредните влияния на слънчевите лъчи. Наличието на стратосферни облаци опосредства химични реакции, които спомагат за разрушаването на озоновия слой.

Малките кристалчета, които формират тези облаци, създават база за протичане на химични реакции между озона, хлора и брома. Последния ние вкарваме в атмосферата чрез употребата на вещества като хлорофлуоровъглеводороди (CFC) в аерозоли и хладилни механизми. Без стратосферните облаци, действията, водещи до разрушаване на озоновия слой, биха били незначителни.

Голям проблем е това, че, веднъж вкарани в атмосферата, CFC газовете остават там още 50 години. През това време те продължават да взаимодействат с озоновия слой всеки път, когато се формират такива облаци.

Ето защо е важно не само да се насладим на красивите кадри от явлението, но и да познаваме вредите, които то причинява. Така ние можем да ограничим до голяма степен нашия „принос“ за подобни екологични проблеми.

Явлението е много по-рядко срещано от Северното и Южното полярно сияние. Веднъж видяно обаче, то никога не се забравя.

Повече кадри на явлението и други астрономични фотографии могат да се намерят на сайта https://www.spaceweather.com/.