Учени от Сингапурския университет по технологии и дизайн (SUTD) са успели да генерират сила и електричество, като са се вдъхновили от полетът на пеперудите.
Това се казва в прессъобщение на учебното заведение, публикувано във вторник.
Те описват явлението по следния начин:
„Крилата на пеперудата са изградени от хитин – органичен полимер, който е основен компонент на черупките на членестоноги като ракообразни и други насекоми. Когато пеперудата излезе от пашкула си в последния етап на метаморфозата, тя бавно разгъва крилата си в пълното им величие. По време на разгъването хитиновият материал се дехидратира, докато кръвта се изпомпва през вените на пеперудата, създавайки сили, които реорганизират молекулите на материала, за да осигурят уникалната здравина и твърдост, необходими за полета ѝ. Тази естествена комбинация от сили, движение на водата и молекулярна организация е вдъхновението за изследванията на доцент Хавиер Г. Фернандес.“
В последната си работа изследователският екип проучва адаптивността и молекулярните промени на хитиновите материали в отговор на промените в околната среда.
Изследователите използват хитинови полимери от изхвърлени черупки на скариди, за да създадат слоеве с дебелина около 130,5 микрометра. След това те са успели да наблюдават, че подобно на разгъването на крилата на пеперудите, разтягането на хитиновите слоеве реорганизира кристалната структура в материал, който може самостоятелно да се отпуска и свива, което води до способността да се повдигат предмети с тегло над 4,5 килограма.
След това изследователският екип сглобява тези нови слоеве в механична ръка, която може да се контролира чрез промени в околната среда и биохимични процеси. Крайният резултат е ръка със сила на захват, еквивалентна на 18 килограма – повече от половината от средната сила на захват на възрастен човек.
В друга демонстрация екипът показа, че реакцията на материала към промените във влажността може да се използва за събиране на енергия от промените в околната среда и превръщането ѝ в електричество.
„Хитинът се използва за много сложни функции в природата – от направата на крилата на насекомите до образуването на твърдите защитни черупки на мекотелите, и има пряко инженерно приложение. Способността ни да разберем и използваме хитина в неговата естествена форма е от решаващо значение, за да дадем възможност за нови инженерни открития и да ги разработим в рамките на парадигмата на екологичната интеграция и ниската консумация на енергия.“
заключи доцент д-р Фернандес
Изследването е публикувано в Advanced Materials Technologies.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
