Санторини под заплаха? Учените анализират опасността от силно земетресение и вулканична активност

Земетресенията около Санторини и съседните острови отново привлякоха вниманието на учените и обществеността, след като в рамките на 48 часа бяха регистрирани 37 труса с магнитуд 4 или повече. Специалистите все още не могат да дадат категоричен отговор дали това е естествена активност, която ще отшуми, или знак за нещо по-сериозно.

В последните дни властите в Гърция организираха спешни срещи с експерти, сред които и д-р Танасис Гканас, директор на изследванията в Геодинамичния институт. В интервю за гръцките медии той анализира потенциалните сценарии и подчерта, че ситуацията изисква внимателно наблюдение, но не и паника.

Какво предизвиква тревога сред учените?

Районът на Санторини е една от най-активните сеизмични зони в Средиземноморието, а последните трусове са съсредоточени в морската зона между Санторини и Амо̀ргос, в близост до островчето Анѝдрос. Д-р Гканас обяснява, че има две основни хипотези за случващото се.

Първата – сравнително благоприятна – версия предполага, че наблюдаваната активност представлява „рой“ от по-слаби земетресения, които постепенно ще отслабнат.

Втората, значително по-притеснителна хипотеза, е, че тези трусове може да са предвестници на по-силно земетресение с магнитуд около 6, което да удари някое от големите разломи в региона.

„Не можем да отговорим категорично дали вече сме видели основния трус или тепърва предстои по-силен. Това е една от най-интензивните сеизмични серии в Гърция за последните десетилетия“, казва д-р Гканас.

Може ли земетресението да предизвика изригване на вулкан?

Една от основните тревоги е дали земетресенията могат да активират вулканичната дейност в района. Санторини е известен със своята Калдера̀ – останки от катастрофалното изригване преди повече от 3 600 години. Днес вулканът е все още активен, макар и в покой, но учените внимателно следят всяка промяна в поведението му.

Данните от GPS станции на острова показват, че от август 2024 г. има разширение на магмената камера – измерени са 4 см хоризонтално разширение и 3 см вертикално повдигане. Според д-р Гканас тези показатели напомнят за събитията през 2011 г., когато учените също бяха притеснени от потенциално изригване.

„Отчитаме разширение на вулканичния комплекс, но засега няма съпътстващи вулканични трусове. Това е добър знак. Ако започнат да се появяват вулканични земетресения, тогава ще имаме основание за по-големи притеснения“, обяснява той.

Но Санторини не е единственото място, което буди тревога. Близкият подводен вулкан Коло̀мбо, разположен на 7 км североизточно от острова, също е обект на засилено наблюдение. Последното му голямо изригване е било през 1650 г., когато са загинали десетки хора. Ако сегашната активност се засили, има вероятност той също да реагира.

„Сеизмичната активност, която наблюдаваме, не е свързана с вулканичен произход – засега всички трусове са тектонични. Но ако се случи земетресение с магнитуд 6 или повече, има риск това да доведе до раздвижване на магмата и евентуално изригване“, предупреждава Гканас.

Какви са рисковете от по-силно земетресение?

Специалистите анализират историческите данни и припомнят, че през 1956 г. районът е бил ударен от земетресение с магнитуд 7.5, което е предизвикало разрушения и цунами. Според Гканас при магнитуд над 6 може да има риск от подводни свлачища, които да причинят локално цунами.

„Земетресение с магнитуд 6+ в тази зона може да предизвика подводни свлачища, които да доведат до локално цунами. Това е един от рисковете, които следим внимателно“, посочва той.

Властите вече са активирали кризисни планове, а на извънредна среща в Атина се обсъдиха евентуални мерки за защита на населението.

Какво правят учените и какви са мерките на властите?

За да получат по-добра представа за случващото се, сеизмолозите разширяват мрежата от наблюдателни станции. В последните дни са инсталирани нови сеизмографи на остров Анѝдрос, както и на Ана̀фи, което ще позволи по-точно определяне на активните разломи.

„До вчера станциите ни бяха концентрирани около Санторини, но с новите уреди ще можем по-прецизно да определим къде точно се случват разломните процеси“, казва Гканас.

Властите вече са разпратили препоръки към жителите на Санторини и съседните острови, а местната администрация подготвя евентуални евакуационни планове при нужда.

„Важно е хората да запазят спокойствие, но и да бъдат подготвени. Ние работим усилено, за да дадем най-точните прогнози“, уверява експертът.

Фалшиви новини и дезинформация

Д-р Гканас също така отправи предупреждение за слуховете и фалшивите новини, които се разпространяват в социалните мрежи.

„Често в подобни моменти се появяват неверни твърдения, че изригване или голямо земетресение е неизбежно. Това не е вярно. Единственият надежден източник на информация са официалните институции“, категоричен е той.

Какво следва?

Очаква се в следващите дни новите данни от сеизмографите да дадат по-ясна картина за случващото се. Възможно е сеизмичната активност да затихне, но учените остават предпазливи.

„До утре ще разполагаме с допълнителни данни, които ще покажат дали трусовете ще продължат или ситуацията ще се нормализира“, казва Гканас.

За момента, Санторини и околните острови остават под засилено наблюдение, а учените са в очакване на следващите ходове на природата.

Ако искате да следите ситуацията, ви съветваме да се информирате само от официални източници като Геодинамичния институт на Гърция.

Българската научна общност също следи с внимание ситуацията около Санторини и съседните острови, а водещи експерти в областта на сеизмологията коментират последните данни. В специално участие в ефира на bTV, директорът на Геофизичния институт на БАН, член-кореспондент професор Николай Милошев, подчерта, че наблюдаваната активност е безпрецедентна по своята продължителност и честота.

„За първи път виждам такава продължителна поредица като количество. Към момента сигурно са 850 земетресения. От тях около половината, които са с магнитуд между 2 и 3, може би не са усетени от хората. Но останалите – между 3 и 4 по Рихтер са над 300 труса, между 4 и 5 – над 50 труса. Тези, които са около 5,1-5,2 са четири или пет. Това значи, че на всеки 10-15 минути земята се тресе под краката ви.“

Професор Милошев направи сравнение със земетресението в Перник през 2012 г., което беше с магнитуд между 5,6 и 5,8, като отбеляза, че то е било единично събитие, докато в района на Цикладите се наблюдава продължителна серия от трусове, продължаваща няколко дни без прекъсване.

Според него няма основание за сериозни разрушения, но психологическият ефект върху населението е огромен. „Не би трябвало да има сериозни разрушения, дай Боже да няма никакви жертви, но психологическият ефект сред хората е ужасен. Не бих искал да съм на тяхно място.“

Експертът категорично заяви, че тези трусове не са свързани със сеизмичната активност в България и няма пряка опасност за нашата страна. По думите му, годишно у нас се регистрират около 50-70 земетресения, като повечето от тях са слаби и неусетени от хората.

„Влияние на чужди земетресения можем да получим от Румъния, където беше Вранчанското земетресение, и много се спекулира с очакваното силно земетресение в района на Истанбул. Но тази активност в Егейско море не е свързана с нас и не би трябвало да оказва въздействие върху Балканския регион.“

Колко време ще продължи серията от земетресения, все още е трудно да се прогнозира. Според проф. Милошев, най-интензивният период е бил през последните два дни, като след последния трус с магнитуд 5,1-5,2 по Рихтер се забелязва леко затишие.

„Рой от такъв мащаб с толкова много земетресения, едно след друго в рамките на 4-5 дни като най-силната активизация е в последните два дни. След това земетресение днес от 5,1-5,2 има някакво леко затишие, но още не смея да кажа нищо. Надяваме се затишие в смисъл – много, но доста по-слаби. Дано постепенно да отшуми.“

Независимо от прогнозите, българските учени продължават да наблюдават ситуацията и са в постоянен контакт с колегите си в Гърция. За момента обаче България остава извън зоната на непосредствен риск.