Слънцето и Луната са попречили продължителността на деня на Земята да се удължи до 60 часа

Учени от Университета в Торонто са изчислили, че продължителността на деня на Земята е можело да нарасне до 60 часа, ако не бяха приливните сили на Луната и Слънцето.

Денонощието изглежда доста стабилен показател за времето, но всъщност днес той е по-дълго от преди 100 години – макар и само с 1,8 милисекунди. Това се дължи на факта, че Луната постепенно се отдалечава от Земята, което води до постоянно забавяне на въртенето на нашата планета, и разбира се, ако тя се върти по-бавно, денят става по-дълъг.

През целия живот на планетата ни денят е имал много различни дължини. Скоро след като се е образувала Луната, преди около 4,5 милиарда години денят е бил с продължителност по-малко от 10 часа. Към края на съществуването на динозаврите, преди около 70 милиона години, денят се е удължил до познатите ни 23,5 часа.

Учените от университета в Торонто смятат, че този темп на промяна не е съвсем верен. Ако денят продължаваше да се удължава със същите темпове, то днес неговата дължина щеше да е 60 часа – това щеше да е една напълно различна Земя с различни биоритми при животните и различна култура при хората. Според изследователите, съвкупност от фактори, определяни от Земята, Луната и Слънцето не позволяват този сценарий да се реализира.

Луната е „отговорна“ за океанските приливи и отливи: нейната гравитация „издърпва“ водната маса в „издутината“. Въртенето на Земята се забавя от гравитацията на Луната и последствията от нея – триенето, което възниква между водата при приливи и отливи и морското дъно. Но не само Луната влияе на въртенето на Земята. Подобни „издутини“, само че в земната атмосфера създава и Слънцето, но то не забавя, а ускорява въртенето на планетата ни.

Днес въздействието на Луната е около 10 пъти по-силно от това на Слънцето, а въртенето на Земята все още се забавя. Според изследователите, преди около 2,2 милиарда години тези два фактора са били в равновесие. По това време температурата е била по-висока, а слънчевият прилив около Земята е отнемал 10 часа. По това време планетата е извършвала пълно завъртане около оста си за 20 часа – двата прилива са били в резонанс 1:2, засилвайки слънчевия фактор. В крайна сметка Слънцето и Луната се уравновесили взаимно и продължителността на деня спряла да нараства, задържайки се на 19,5 часа в продължение на 1,6 милиарда години. Без тази продължителна пауза сега щяхме да имаме 60-часов ден и един съвсем различен начин на живот.