Слънчевите изригвания може да са били катализатор на живота на Земята според ново проучване

Най-четени

Емил Василев
Емил Василев
Емил Василев редовно превежда сложни научни теми на достъпен език — от въпроси като „Какво е имало преди Големия взрив?" до практическото приложение на биотехнологиите в лечението на болести. Тази комбинация от технологична и научна журналистика го прави един от най-разностранните автори в екипа на Kaldata.

Дълго преди зараждането на живота Земята е била една голяма скална топка. След поредица от метеоритни дъждове, вулканични изригвания и други свръхестествени събития са се появили най-ранните форми на живот, за които сега знаем, че са микроскопични организми. Историческите доказателства и вкаменелостите, които са оставили своите отпечатъци върху скали и други образувания подсказват, че животът е започнал преди поне 3,5 милиарда години.

Въпреки това условията на околната среда, които са довели до сложността на химическия състав на Земята са слабо познати.

В ново изследване, публикувано в рецензираното списание Life се казва, че първите градивни елементи на живота може да са се появили от активните изригвания на младото Слънце. Международен екип от изследователи установява, че високоенергийните частици, възникващи от свръхизригванията на нашето Слънце са помогнали за създаването на органични молекули – аминокиселини и карбоксилни киселини, основните градивни елементи на белтъците и органичния живот в земната атмосфера.

Ранните изследвания от 19-ти до края на 20-ти век са фокусирани върху мълниите като източник на образуване на сложни химични вещества, в резултат на които се образуват пребиотични молекули, но според това изследване енергийните частици от Слънцето са по-ефективен източник на енергия от мълниите.

„Това беше голямо откритие. От основните компоненти на ранната земна атмосфера можете да синтезирате тези сложни органични молекули.“

казва Владимир Айрапетян, звезден астрофизик в Центъра за космически полети „Goddard“ на НАСА и съавтор на статията

Айрапетян е съавтор и на друго изследване от 2016 година, което предполага, че по време на Хадейския етап, който е ранният период на формиране на Земята, Слънцето е било с около 30% по-слабо, но интензивността на слънчевите суперизригванията е била много по-голяма. Суперизригванията са мощни изригвания, които днес наблюдаваме само веднъж на 100 години, но когато Земята се е формирала за първи път, те са избухвали веднъж на 3-10 дни. Изследването от 2016 година предполага, че суперизригванията на Слънцето редовно са се сблъсквали с атмосферата на Земята, като са стартирали химически реакции.

Айрапетян и екип от международни учени създават смес от газове състоящи се от въглероден диоксид, молекулярен азот, вода и променливо количество метан, съответстваща на ранната земна атмосфера, за да отговорят на въпроса „Дали това са били мълнии или слънчеви изригвания?“, те създават две симулации. Първо изстрелват газовите смеси с протони, които симулират слънчеви частици. При другата симулация те изстрелват газовите смеси с искрови разряди, които симулират мълнии.

Те установяват, че газовите смеси, изстреляни с протони, съдържащи 0,5 % метан произвеждат по-голямо количество аминокиселини в сравнение с искровите разряди, които изискват поне 15 % концентрация на метан, за да се открие каквото и да е количество аминокиселини.

Изследването заключава, че по-младото Слънце може да е изиграло значителна роля за стартирането на предшествениците на живота.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Нови ревюта

Подобни новини