Съществува ли „психофизическа хармония“?

През 90-те години на 20-и век австралийският философ Дейвид Чалмърс формулира задачата да се направи разграничение между „лесни“ и „трудни“ въпроси на съзнанието. Лесните въпроси са свързани с обяснението на поведението, като например способността за различаване, категоризиране и реагиране на изненада. Тези въпроси се вписват в стандартните научни обяснения, при които се приема, че съществува механизъм, който обяснява как мозъкът изпълнява своите функции.

Трудният проблем възниква, след като всички тези функции на мозъка бъдат обяснени, и ни оставя загадка: защо изпълнението на тези функции е съпроводено с опит? Защо всички тези процеси не протичат „на тъмно“? Според някои философи корените на този проблем се крият в начина, по който Галилей – „бащата на съвременната наука“ е изключил съзнанието от физическата наука.

Чалмърс осветлил проблема, като предложил идеята за „философско зомби“ – сложен механизъм, който се държи точно като човешко същество и има същата обработка на информацията в мозъка, но без съзнание.

Никой не смята, че зомбитата са реални, но те помагат да се осмисли един сложен проблем. Привържениците на Чалмърс смятат, че ако хората се състоят само от механични процеси, всички ние бихме били зомбита. Тъй като не сме зомбита, трябва да има нещо повече, което да обяснява нашето съзнание.

За разлика от тях философи като Даниел Денет смятат, че разделянето на усещането от поведението е безсмислено. Задачата на науката за съзнанието е да обясни поведението – както външното, така и вътрешното.

Напоследък в този философски дебат се наблюдава ново и интересно развитие. Все повече философи започват да подозират, че разделянето на „усещане“ и „поведение“ представлява още по-дълбоко предизвикателство, отколкото Чалмърс е предполагал.

Проблемът се състои в това, че ако допуснем възможността за зомбита, не можем да се спрем на обикновените зомбита. Можем да си представим например хора с инверсия на цветовете, които физически са като нас, но виждат бананите като червени, а доматите – като жълти. Или пък инверсия на болката и удоволствието: такива хора изпитват удоволствие, когато ние изпитваме болка и обратното.

Много философи смятат, че подобни примери подчертават важността на обяснението на хармонията между психофизичните процеси. Това е станало известно като тайната на психофизичната хармония.

Обясненията на човешкото поведение, например в политиката предполагат, че хората реагират рационално на своите убеждения и желания.

Някои философи смятат, че психофизичната хармония сочи към съществуването на Бог. Други обаче смятат, че тя води до радикално преразглеждане на основните ни предположения за реалността. От времето на научната революция насам природните закони се разглеждат като действащи от миналото към настоящето. Може би е разумно да се разгледат телеологичните закони, които действат от бъдещето към настоящето, като гарантират, че съзнанието и поведението са хармонично съгласувани.

За някои това е твърде радикална идея, което потвърждава тезата на Денет. За други обаче това разбиране за съзнанието се превръща в неизменен факт.