Тайните на Чарлз Дарвин: Защо теорията за естествения подбор остава без убедителни доказателства

Изследване на професор Робърт Шедингер от колежа „Лутер“ в Айова разкрива неочаквани факти за Чарлз Дарвин и неговата известна теория за еволюцията. В книгата си „Блъфът на Дарвин: Тайната на книгата, която Дарвин никога не е завършил“, публикувана през тази година Шедингер прави сензационното заключение, че Дарвин не е успял да докаже теорията си за естествения подбор. Нещо повече, той твърди, че прочутият учен умишлено е избягвал да завърши своя основен труд, съзнавайки липсата на доказателства.

Легендата за Дарвин от нов ъгъл

Чарлз Дарвин, превърнал се в символ на научната революция през 19-и век всъщност така и не успява да убеди колегите си в правилността на своята теория. Въпреки, че днес името му е неразривно свързано с концепцията за еволюцията Шедингер показва, че дори най-близките сътрудници на Дарвин не приемат безрезервно възгледите му. Проблемът бил в това, че Дарвин не можел да представи достатъчно доказателства в подкрепа на теорията си, че естественият подбор и случайните мутации могат да обяснят цялото разнообразие на живота на Земята.

Всъщност Дарвин не завършва книгата, в която обещава да представи изчерпателни доказателства за теорията си. Когато през 1858 година Алфред Ръсел Уолъс изпраща на Дарвин писмо, в което излага подобни идеи, Дарвин спешно трябва да публикува „Произход на видовете“ като съкратена версия на своя труд. Той обещава да публикува по-пълно изследване по-късно, но това така и не се случва.

Защо книгата не е завършена?

Един от основните въпроси, които Шедингер повдига е защо Дарвин не е завършил работата си. Самият Дарвин често посочва болест като извинение за невъзможността да завърши книгата. Въпреки това Шедингер, който е проучил черновите и кореспонденцията на Дарвин предполага, че истинската причина е, че Дарвин е осъзнал липсата на доказателства за своята теория. Липсата на конкретни факти и данни е накарала Дарвин да забави публикуването, като е използвал болестта като извинение, за да избегне срещи с колеги и обсъждане на идеите си на научни срещи.

Когато проектите на Дaрвин най-накрая са публикувани през 1975 година, те не предизвикват вълнението, което би могло да се очаква от такъв важен труд. Причината е, че книгата така и не съдържа дългоочакваните доказателства. Вместо това Дaрвин продължава да използва аналогии между естествения и изкуствения подбор, като предлага само няколко хипотетични примера.

Грешка в логиката: Как естественият подбор „предвижда“ промяната?

Шедингер обръща внимание и на една от основните слабости в аргументацията на Дарвин – идеята, че естественият отбор уж има способността да „предвижда“ промените в околната среда и да адаптира организмите към тях. Съвременниците на Дарвин вече го критикуват, че приписва на естествения отбор почти божествена способност, но тези възражения са пренебрегнати. Когато проектите са публикувани, критиците на Дарвин вече не играят съществена роля и теорията му става общоприета въпреки продължаващите съмнения.

Съвременните рецензии за публикацията от 1975 година почти не засягат съдържанието на книгата. Според Шедингер в този момент въпросът дали теорията за естествения подбор е доказана вече не е представлявал интерес. Теорията е била приета, а доказателствата са били смятани за излишни.

Митът за дебата между Хъксли и Уилбърфорс

Един от ключовите моменти в историята на популяризирането на теорията на Дaрвин се свързва с легендарния дебат между Томас Хъксли и епископ Самюъл Уилбърфорс през 1860 година. Според една широко разпространена версия Хъксли уж „разгромява“ Уилбърфорс, който не разбирал същността на теорията за еволюцията. Шедингер обаче показва, че това е далеч от истината. Всъщност Уилбърфорс разбирал отлично труда на Дарвин и дори написал рецензия от 14 000 думи, в която подробно анализирал „Произхода на видовете“. Той не се противопоставя на еволюцията като такава, а критикува липсата на доказателства.

В опита си да затвърди позицията си Дaрвин се увлича от изучаването на орхидеите, вярвайки, че те могат да послужат като доказателство за неговата теория. Тази работа обаче предизвиква противоположна реакция от страна на съвременниците му – много от тях виждат в откритията му доказателства в полза на интелигентния дизайн, а не на естествения подбор.

Дaрвин и „еволюцията на вярата“

Изследванията на Шедингер показват също, че окончателното приемане на теорията на Дaрвин в научните среди не е резултат от убедителни доказателства, а от приемането на идеите му на доверие.

Шедингер подчертава, че в продължение на десетилетия науката, основана на вярата в теорията на Дaрвин е разчитала по-скоро на митология, отколкото на доказателства. В резултат на това историята за това как естественият подбор се е превърнал в основа на съвременната биология изглежда много по-сложна и нееднозначна, отколкото обикновено се смята.

Работата на Шедингер поставя под въпрос много аспекти от историята на дарвинизма. Той показва, че Дарвин никога не е бил в състояние да предостави убедителни доказателства за своята теория, че е осъзнавал това, но е отлагал публикуването на обещаната книга. Митът за великия учен и неговата непоклатима теория е създаден доста след смъртта му и продължава и до днес, като засенчва истинската история на научната борба през 19-и век.