Топ 10 на най-добрите научни статии на 21 век: нито една сензация, но много неща, които работят

През първата четвърт на 21 век науката направи няколко пробива, които останаха в историята – от мРНК ваксините и CRISPR до Хигс бозона и гравитационните вълни, но ако погледнете списъка на най-цитираните научни публикации за последните 25 години, няма да намерите тези открития там. Анализ на редакционния екип на Nature показва, че най-цитираните статии не са велики открития, а статии, описващи методи, алгоритми, софтуер или обобщения на данни, които са в основата на ежедневната научна дейност.

Начело на списъка е статия от 2016 година на изследователи от Microsoft, посветена на архитектурата на невронната мрежа ResNet.

Това е дълбока мрежа, която позволяват да се обучават невронни мрежи от 150 слоя – няколко пъти по-дълбоки от възможното досега. Именно тази работа помогна за премахването на проблема с изчезващия градиент и проправи пътя за пробиви като AlphaGo, AlphaFold и в крайна сметка ChatGPT. Въпреки че различните бази данни отчитат цитатите по различен начин (Google Scholar има над 250 000 цитата, Web of Science – малко над 100 000), статията е на първо място в медианната класация сред петте най-големи източника.

На второ място е статия от 2001 година за метода 2-ΔΔΔCT, който биолозите използват за изчисляване на промените в генната експресия. Тази статия е написана нарочно, за да може официално да се направи позоваване на популярна формула от техническо ръководство. Оттогава тя е цитирана повече от 160 000 пъти. Третото място се заема от методическа статия за тематичен анализ в психологията, написана през 2006 година и първоначално предназначена за студенти. Авторите не са могли да си представят, че тя ще се превърне в такъв хит.

В челната десетка попадат „библията на психиатрията“ DSM-5, наръчникът SHELX за анализ на кристални структури, алгоритъмът „случайна гора“, статии за класификация на изображения чрез дълбоки невронни мрежи и доклади на СЗО за рака. Общото между тях е, че те са инструменти и източници, без които е невъзможна ежедневната работа на учените от широк кръг дисциплини.

Статиите, свързани с изкуствения интелект заслужават специално внимание.

Между тях е известната статия от 2012 година, в която се описва AlexNet, спечелила конкурс за разпознаване на изображения, и статията от 2017 година „Attention is all you need“, в която се описват Transformers (трансформаторите) – архитектура, превърнала се в основа на съвременните големи езикови модели. Интересно е, че много от тези статии първоначално са били публикувани като препринти, а действителните им брой цитирания е дори по-висок, отколкото в официалните бази данни.

Цитирани са и статии за софтуер: например, библиотеката scikit-learn за Python и пакетът lme4 за R заемат местата си в списъка поради широката си достъпност и удобство. Самият език R не беше включен в класацията – за него няма официална статия, а базата данни OpenAlex погрешно отчита връзките към сайта на проекта като връзка към несъществуваща публикация. Това доказва за пореден път: ако създадете важен инструмент, не забравяйте да напишете научна статия за него – в противен случай приносът ви може да се изгуби в статистиката.

Забележителен дял от списъка заемат статии, насочени към подобряване на качеството на научните изследвания. Документът за методологията PRISMA, който стандартизира подхода към систематичните прегледи и мета-анализите, е сред лидерите – той се цитира, за да покаже спазването на строги стандарти. Същото важи и за статията за грешките в поведенческите изследвания и статията за статистиката I², оценяваща съгласуваността на резултатите от метаанализи.

Този преглед показва, че най-цитираните статии на 21-ви век обикновено не са високопрофилни научни открития, а „работни коне“ – методи, алгоритми, стандарти и софтуерни инструменти, които помагат на други учени да правят открития. В академичния свят се цитират тези, които са предоставили удобен инструмент, а не тези, които са доказали съществуването на Хигс бозона.