Триумфът на еволюцията: Намерен е ключът към уникалността на човешкия ум

Ново проучване, сравняващо неврони от различни примати, разкрива уникални генетични промени, които помагат на човешкия мозък да се справя с ежедневния стрес. Този процес е наречен „еволюционна невропротекция“. Откритията разкриват механизмите, които стоят зад увеличаването на размера, сложната структура и изчислителната мощ на човешкия мозък.

Увеличаването на обема на мозъка е селективно – то засяга само определени области, като префронталната кора, отговорна за вземането на решения и самоконтрола и стриатума, свързана с движението и емоциите.

Тези области активно си взаимодействат, за да оформят социалните и познавателните способности, включително способността да се разбират емоциите и намеренията на другите. Допаминовите неврони, които регулират активността на невронните мрежи като действат като своеобразен „димер“ са отчасти отговорни за тази комуникация.

Еволюцията обаче е увеличила тежестта върху допаминовите неврони, тъй като броят им се е увеличил само два пъти, докато обемът на мозъка е нараснал много повече. Тези неврони се нуждаят от много енергия, която митохондриите осигуряват, но при работата им се образуват токсични странични продукти, които увреждат клетките. С течение на времето тези увреждания причиняват невродегенеративни заболявания, включително болестта на Паркинсон.

Проучване показва, че човешките допаминови неврони имат подобрени защитни механизми срещу токсични вещества. Учените са използвали 3D култури от стволови клетки, създадени от проби на хора, шимпанзета, орангутани и макаци.

Това разкрива, че човешките клетки по-активно произвеждат гени, които неутрализират вредните молекули. Освен това при излагане на пестицид, който предизвиква оксидативен стрес, човешките клетки увеличават производството на протеина BDNF, който подпомага растежа и възстановяването на невроните. Невроните на шимпанзетата не демонстрират подобна реакция.

Откритията отварят вратата за разработване на нови методи за борба със заболявания, свързани с дисфункция на допаминовите неврони като шизофрения, болестта на Паркинсон и други. Освен това разбирането на защитните механизми може да помогне за създаването на по-ефективни изкуствени невронни мрежи.

Изследването все още не е рецензирано, но резултатите от него подчертават уникалните адаптивни механизми на човешкия мозък, които потенциално могат да допринесат за разработването на по-прецизни терапии и за разширяване на познанията за произхода на невродегенеративните заболявания.