Участък в мозъка ви с размерите на грахово зърно е много по-важен, отколкото се смяташе досега

Ново проучване показва, че малка област във вашия мозък, наречена горен коликулус играе много по-значима роля за възприятието ни, отколкото се смяташе досега.

Горният коликулус старателно изпълнява задълженията си от много, много време, съхранен през милиони години еволюция.

Докато при рибите той е сравнително голям, в човешкия мозък той е малка част с размерите на грахово зърно.

Изследователите от Нидерландския институт по неврология решиха да вникнат по-дълбоко в това как животните, включително хората могат да отделят обектите от техния фон. Тази способност винаги е била нещо като загадка. В нея участва зрителната кора, но при някои животни тази част от мозъка е слабо развита или изобщо не присъства.

Заедно със зрителната кора, горният коликулус получава директен сензорен вход от очите. Затова, за да проучат допълнително функцията му, изследователите организират експерименти с мишки.

„В това изследване изключихме горния коликулус с помощта на оптогенетика, за да видим какъв ще бъде ефектът от това.“

казва неврологът Александър Хаймел от Нидерландския институт по неврология

След изключването на горната част на мозъка, мишките бяха по-малко способни да разпознават обектите около себе си. Това подсказва, че заедно със зрителната кора тя е от решаващо значение за интерпретирането на непосредствената околна среда.

Използвайки проследяване на очите и записване на електрически сигнали в мозъка, изследователите забелязват и повишена активност в горния коликулус, когато мишките откриват обекти около себе си. Това се наблюдавало както при прости, така и при по-сложни визуални задачи.

„Нашите измервания също така показаха, че информацията за визуалната задача присъства в горния коликулус и че тази информация е по-малко налична в момента, в който мишката допусне грешка.“

казва Хаймел

Способността за разграничаване на даден обект от фона е жизненоважна част от механизма за визуална обработка в мозъка. От забелязването на приятели на улицата до откриването на хищници, преди да се приближат твърде много и това е нов ценен поглед върху функционирането му.

Въпреки това, макар че мозъците на мишките и на хората са доста сходни в някои ключови аспекти. Включително паралелния път, който представляват зрителната кора и горният коликулус. Всичко това трябва да бъде доказано и при хората, преди да се правят каквито и да било заключения.

Това, което знаем за хората, е, че горният коликулус ни помага да насочваме погледа си и че увреждането на зрителната кора не означава непременно, че способността ни да откриваме визуална информация изчезва напълно.

„Нашето изследване показва, че горният коликулус може да е отговорен за това и следователно може да прави повече, отколкото сме си мислили.“

казва Хаймел

Изследването е публикувано в eLife.