Учените откриха скрит източник на метан в океана, който може да усили глобалното затопляне

Световният океан може да играе по-значителна роля в климатичните промени, отколкото учените смятаха досега, като незабележимо усилва глобалното затопляне чрез процеси, които едва сега започват да стават ясни.

Ново проучване, публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences разкрива важен фактор за производството на метан в открития океан. Изследователи от Университета в Рочестър определиха механизъм, който може да стане по-активен с затоплянето на планетата. Това поражда опасения относно обратната връзка, която може да засили климатичните промени.

Метанът е мощен парников газ. В продължение на много години учените бяха озадачени от едно противоречие. Повърхностните води на океана, които съдържат много кислород, постоянно отделят метан в атмосферата. Това е неочаквано, тъй като метанът обикновено се произвежда в бедни на кислород среди, като влажни зони или дълбоководни отлагания.

Микробите и фосфатът като движеща сила за производството на метан

За да изследва тази загадка, екипът анализира глобален набор от данни и използва компютърни модели. Резултатите им сочат към специфичен микробен процес. Определени бактерии произвеждат метан, разграждайки органичен материал, но това се случва само когато фосфатът (важно хранително вещество) е в дефицит.

„Това означава, че дефицитът на фосфат е основният регулатор на производството и емисиите на метан в открития океан.“

казва Tомас Вебер, доцент в катедрата по науки за Земята и околната среда към Университета в Рочестър

Тези заключения променят представата на учените за метана в океана. Вместо да е рядко явление, производството на метан в богатите на кислород води може да е обичайно явление в региони с ниски нива на фосфати.

Затоплянето на океаните може да увеличи емисиите на метан

Изследването поглежда и към бъдещето, за да се разбере как този процес може да се развие в един затоплящ се свят. Климатичните промени затоплят океана отгоре надолу, което увеличава разликата в плътността между повърхностните води и по-дълбоките слоеве.

„Климатичните промени затоплят океана отгоре надолу, увеличавайки разликата в плътността между повърхностните и дълбоките води. Очаква се това да забави вертикалното премесване, което пренася хранителни вещества като фосфатите от дълбините.“

споделя Вебер

При по-слабо премесване по-малко хранителни вещества достигат повърхността. Според модела на екипа това може да доведе до все по-голямо изчерпване на фосфата в повърхностните води, създавайки идеални условия за растежа на микроорганизми, произвеждащи метан.

Потенциална климатична обратна връзка

Ако това се случи, океанът може да изхвърля повече метан в атмосферата. Тъй като метанът е толкова мощен парников газ, това създава тревожен цикъл. По-топлите океани водят до увеличаване на емисиите на метан, които от своя страна допринасят за по-нататъшно затопляне. Изследването подчертава как микроскопичните процеси в океана могат да имат далеко достигащи глобални последствия.

Липсващ елемент в климатичните модели

Важно е да се отбележи, че този вид обратна връзка все още не е включена в повечето големи климатични модели. Тъй като учените работят върху подобряването на прогнозите, отчитането на подобни взаимодействия може да бъде от решаващо значение за разбирането на това колко бързо и колко сериозно ще прогресира климатичната промяна.

„Нашата работа ще помогне да се запълни ключова празнина в климатичните прогнози, които често пренебрегват взаимодействията между променящата се среда и естествените източници на парникови газове в атмосферата.“

заключава Вебер