Учени за пореден път се опитаха да опровергаят уравненията на Айнщайн, описващи Вселената

Френско-швейцарска група учени се опитаха да използват фактически материали, за да проверят точността на уравненията на Айнщайн, описващи Вселената. За да направят това, те са използвали данни от Dark Energy Survey за първите три години на наблюдения. Анализът на влиянието на 100 милиона галактики върху пространство-времето даде отклонения от прогнозите на Айнщайн с 3 сигма, което не е достатъчно за откритие, но достатъчно, за да породи съмнения относно правилността на уравненията на великия учен.

Както Айнщайн предрича през 1915 година, гравитацията е нещо повече от силата на универсалната гравитация, за което говорят Нютон и неговите закони.

През 1919 година, чрез директно измерване на отклонението на звездната светлина от Слънцето (неговата гравитация), уравненията на Айнщайн биват потвърдени чрез наблюдение. Оттогава само мързеливите учени не са се опитвали да опровергаят Алберт Айнщайн, който въвежда изкривяване не само на пространството, но и на времето в метриката на гравитацията. Засега уравненията на Айнщайн, които са част от Общата теория на относителността остават непоклатими.

Изследователи от университетите в Женева (UNIGE) и Тулуза (University III Paul Sabatier) използваха първите данни от изследването на тъмната енергия, за да тестват уравненията на Айнщайн, използвайки наблюдения на 100 милиона галактики. Получени са данни за обекти на разстояния от преди 3,5, 5, 6 и 7 милиарда години. Според учените това е първият анализ на данни за влиянието на масите на галактиките едновременно върху пространството и времето.

Според теорията на Айнщайн материята създава кривина в пространство-времето, колкото по-голяма е масата. Това обикновено се илюстрира чрез поставяне на тежка топка върху еластична повърхност, която тя притиска толкова по-силно, колкото по-тежка е – това обикновено се нарича гравитационен кладенец. Просто трябва да запомните, че материята изкривява пространството във всички посоки в три измерения, така че кладенецът всъщност е по-скоро топка или сферичен обем в пространство-времето. Но това са подробности. От уравненията на Айнщайн можем да изчислим колко светлина ще се пречупи – ще възникне гравитационна леща, когато тя преминава през клъстери от маси. И ако в тези изчисления се появи отклонение от наблюдаемите, тогава Вселената може да се окаже напълно различна или не навсякъде, както е предвидил Айнщайн.

От данните на Dark Energy Survey учените стигнаха до извода, че на разстояние от 6 и 7 милиарда години от нас уравненията на Айнщайн могат да се считат за безупречни.

На разстояние 3,5 и 5 милиарда години от нас се появиха отклонения между наблюдения и изчисления. Отклоненията възлизат на 3 сигма – отклонения от най-малко 5 сигма се считат за значим резултат. Според изследователите значителните отклонения на резултатите от наблюденията от прогнозите ни принуждават да увеличим интензивността на работата в тази област. Разликите започнаха да се наблюдават на етапа, когато Вселената започна да се разширява бързо. „Гравитационните кладенци“ в този сегмент станаха по-малки – гравитацията започна да се проявява по-слабо.

Тъмната енергия е отговорна за ускореното разширяване на Вселената – неизвестно вещество или свойство на Вселената, а може би дори гравитацията, тъй като промените са започнали да се наблюдават във връзка една с друга. Уравненията на Айнщайн описват нашата Вселена и всякакви други версии на Вселените. Откриването на недостатък в тях би било откритие от огромно значение и би помогнало да се отговори на много въпроси за структурата на Вселената.