Учени отгледаха нахут в имитация на лунна почва, но не се престрашиха да го опитат

Героят на Мат Деймън във филма „Марсианецът“, базиран на едноименното произведение на Анди Уиър отглеждаше картофи в марсианската почва, решавайки проблема с оцеляването на Червената планета, но проблемът е по-широк – земните колонии рано или късно ще трябва да се научат да се снабдяват самостоятелно с храна, дори и на Луната. Последната работа в тази насока е експериментът по отглеждане на нахут в имитация на лунен реголит в смес с торове.

За да се порасне растението и да даде плод в лунната почва се е наложило добавянето на много необходими за растенията вещества, които категорично липсват в реголита – органични съединения. Те бяха добавени под формата на компост, преработен от червени калифорнийски червеи. Това е така нареченият вермикомпост, който се образува в процеса на изяждане от червеите на картон, парцали и остатъци от храна, дори от животински произход. Реголитът съдържа химически отровни за растенията соли, затова концентрацията му в хранителния субстрат за отглеждане трябва да бъде относително малка.

С абсорбирането на влага при реголита също нещата стоят зле – за задържане на вода са необходими добавки. Между другото, част от реголита беше истинска – донесена от Луната от мисиите „Аполо“. Освен компост, учените добавиха в сместа микоризни гъби, които могат да стимулират растежа на растенията, както и да преработват минерали и органични вещества в усвоими от растенията вещества.

Почвата се приготвяше в различни пропорции: от 100% вермикомпост до смеси с 75% реголит и 25% компост. Растенията бяха отглеждани в контролирана камера в Тексаския университет A&M. Микоризните гъби и органичните вещества подобряваха структурата на субстрата, намаляваха достъпността на токсичните метали и създаваха благоприятна среда за кореновата система. Без такива добавки реголитът остава практически стерилен и неподходящ за нормален растеж.

Растенията преминаха успешно през всички етапи – покълване, вегетация, цъфтеж и образуване на семена – дори в смеси с преобладаване на реголит (до 75%). С увеличаването на дела на лунната почва общата биомаса и количеството семена намаляваха, но понякога размерът на бобовете оставаше стабилен. Полученият нахут изглеждаше годен за консумация, но изследователите не се решиха да го опитат.

Тази работа се превърна в първия документиран случай, в който бобова култура дава пълноценна реколта в субстрати, максимално приближени до лунните. Изследователите подчертават, че нахутът е ценен източник на протеини и други хранителни вещества, което го прави перспективен за космическо хранене. Сега остава да се провери дали „лунният” нахут е годен за консумация.