Учени откриха „превключвател на страха“ в мозъка

Страхът може да бъде опустошителен, отвратителен и странно – много забавен. Той е и изключително полезна емоция – инстинктивна реакция на опасността, която в крайна сметка може да увеличи шансовете ни за оцеляване, когато ситуациите се обърнат към по-лошо.

Има обаче моменти, в които страхът не е подходяща реакция. В случаи като тревожните и стресовите разстройства реакцията на страх може да стане непропорционална на ситуацията или средата на индивида. Това сериозно влошава психичното здраве и качеството на живот.

В стремежа си да разбере по-добре страха и неговото действие, екип, ръководен от невробиолога Хуи-Куан Ли от Калифорнийския университет в Сан Диего е картографирал промените в мозъка и невронните сигнали при мишки, които получават силна уплаха. И още по-хубавото – той е разбрал как да я спре.

„Резултатите ни дават важна представа за механизмите, свързани с генерализацията на страха. Ползата от разбирането на тези процеси на това ниво на молекулярни детайли – какво се случва и къде се случва, позволява намеса, която е специфична за механизма, който определя свързаните с тях нарушения.“

казва невробиологът Никълъс Спитцер от Калифорнийския университет в Сан Диего

Изследването е проведено при мишки, генетично модифицирани да експресират специфичен транспортер на важния невротрансмитер глутамат в мозъка, както и флуоресцентен протеин в ядрата на мозъчните им клетки, за да може екипът да проследи промените в мозъка.

На мишките са били давани електрически шокове с две различни степени при определени условия. Когато се върнали в това пространство две седмици по-късно, мишките били склонни да замръзват от страх.

Тези, които са получили силен шок са склонни да замръзнат и в друга среда, което показва свръхгенерализирана реакция. Погледът в мозъците им показало какво е предизвикало тази свръхрешителна реакция на страх.

По-конкретно изследователите разглеждат област от мозъка, наречена дорзален раф, разположена в мозъчния ствол на бозайниците. Тази част от мозъка отговаря за регулирането на настроението и тревожността, както и за осигуряването на значително количество серотонин за предния мозък.

Важно е да се отбележи, че дорзалният раф играе важна роля и в научаването на страха.

Те откриват, че силният уплах сякаш обръща превключвателя в невроните, променяйки механизма на невротрансмисия от глутамат, който възбужда невроните към GABA, който потиска невронната активност. Изглежда, че този превключвател поддържа реакцията на страх там, където иначе тя би се изключила или отсъствала, което води до симптоми, съответстващи на генерализиран страх или тревожно разстройство.

Проучване на мозъците на починали хора, които са страдали от посттравматично стресово разстройство приживе показва същото превключване от глутамат към GABA невротрансмисия.

Това дава възможност да се разбере как да се потисне реакцията на страх.

Един от начините е да се инжектира на мишките аденоасоцииран вирус, който потиска гена, отговорен за производството на GABA. Когато изследователите обучили тези мишки със стимул за страх, те не развили признаците на генерализирано страхово разстройство, наблюдавани при мишките, които не били третирани с вируса.

Този превантивен метод би изисквал известно предвиждане на текущ стресов фактор, който може да доведе до разстройство.

Изследователите обаче откриват метод за смекчаване на последиците от страха след това. Ако се третират с обичайния антидепресант флуоксетин веднага след получаването на уплаха, превключването на невротрансмитерите и последващият генерализиран страх се предотвратяват.

Но това трябваше да стане веднага. Прилагането на лекарството, след като е настъпило превключването и реакцията на страх е била очевидна е било твърде късно. Изследователите казват, че това може да обясни защо антидепресантите често са неефективни при пациенти с посттравматично стресово разстройство.

Това все още не е лек, но е обещаващо начало по пътя, който може да доведе до ефективно лечение.

„Сега, когато вече имаме представа за същността на механизма, по който се случва стрес-индуцираният страх и за веригите, които реализират този страх, интервенциите могат да бъдат целенасочени и специфични.“

казва Шпитцер

Изследването на екипа е публикувано в Science.