Учени откриха специален „превключвател“ в мозъка, който сигнализира кога е време да спрем да ядем

Ново проучване показва, че в регулирането на апетита ключова роля играят не само невроните, но и астроцитите – клетки, които преди се смятаха само за спомагателни.

Учените от Университета в Консепсьон (Чили) и Университета в Мериленд (САЩ) откриха досега неизвестен сигнално-предавателен път в хипоталамуса – областта на мозъка, която контролира чувството за глад и ситост. Резултатите от изследване, публикувани вчера в списание Proceedings of the National Academy of Sciences могат да помогнат за разработването на нови методи за лечение на затлъстяването и хранителните разстройства.

„Хората обикновено веднага си мислят за невроните, когато става дума за работата на мозъка, но ние открихме, че астроцитите, които преди се смятаха просто за спомагателни клетки също участват в това как мозъкът ни регулира количеството на консумираната храна. Това проучване променя представата ни за тези комуникационни вериги.“

споделят учените

Процесът започва със специализирани клетки, наречени таницити. Те покриват кухина в дълбочината на мозъка и следят нивото на глюкозата в цереброспинална течност. След хранене нивото на глюкозата се повишава и таницитите отделят лактат (млечна киселина). След това лактатът взаимодейства със съседните астроцити, които съдържат рецептора HCAR1.

Активирането на този рецептор кара астроцитите да отделят глутамат – химически сигнал, който се предава на невроните, потискащи апетита, което води до усещане за ситост.

„Това, което ни изненада, е сложността на процеса. Просто казано, ние открихме, че таницитите „общуват“ с астроцитите, а след това астроцитите „общуват“ с невроните.“

допълват учените

Изследователите също така отбелязаха, че лактатът може да оказва двойно действие: да активира чрез астроцитите невроните на ситостта и в същото време директно да потиска активността на невроните на глада.
Въпреки че изследването е проведено върху животински модели, таницитите и астроцитите се срещат при всички бозайници, включително и при човека, което сочи към универсалността на механизма. Следващата стъпка ще бъде да се провери дали е възможно да се повлияе на хранителното поведение чрез промяна на рецептора HCAR1 в астроцитите.

„Сега разполагаме с механизъм, към който можем да насочим усилията си – астроцитите или конкретно този рецептор HCAR1. Това може да се превърне в нова мишена, която ще допълни съществуващите терапии, например лекарства като „Оземпик“ и ще подобри живота на много хора, страдащи от затлъстяване и други състояния, свързани с апетита.“

заключават учените