Учени разгадаха 12 800-годишна климатична загадка в ледения щит на Гренландия

Загадъчен пик на платина в ледения щит на Гренландия, който по-рано се смяташе за възможна следа от удар на метеорит или комета преди около 12 800 години вероятно има вулканичен произход. Ново проучване сочи изригването на вулканична пукнатина в Исландия като източник на този химически сигнал.

Аномалията беше открита в ледените слоеве, отнасящи се към периода на началото на късния дриас – рязкото застудяване преди около 12 900–11 700 години. Уточненото датиране обаче показва, че пикът на платината е настъпил приблизително 45 години след началото на застудяването, а повишеното ѝ ниво се е запазило около 14 години. Това сочи към продължителен процес, а не към единичен удар от космоса.

Химичният състав на аномалията не съответстваше на известните метеорити. Анализът на пемза от отлаганията на вулкана Лаахер-Зе в Германия, изригнал през същия период също не установи високо съдържание на платина, което го изключва като източник.

Най-близкото съвпадение учените откриха с вулканични газови кондензати, особено свързани с подводна вулканична активност.

Исландските вулкани, способни на дългогодишни изригвания са вероятен кандидат. Топенето на ледниците през този период е намалило налягането върху земната кора, което е могло да засили вулканизма. Взаимодействието на подводните изригвания с морската вода е могло да доведе до концентриране на платина в газовете, които след това са били пренесени в атмосферата и са се отложили върху ледения щит на Гренландия.

Въпреки че платиновата аномалия не е била причината за късния дриас, други данни от ледниковите ядра сочат силен изхвърляне на вулканичен сулфат, което съвпада точно във времето с началото на застудяването. Голямо изригване в Северното полукълбо е могло да изхвърли в стратосферата огромно количество сяра, отразяваща слънчевата светлина, и да задейства верига от климатични обратни връзки, които са върнали планетата обратно в студено състояние в периода на излизането ѝ от ледниковата епоха.

Изследването, публикувано в списанието PLOS One помага да се разберат по-добре механизмите на резки климатични промени в миналото, което е важно за оценката на бъдещите рискове, свързани с редки, но неизбежни в дългосрочен план глобални събития, като суперизригвания.