Учени са открили начин да забравим лошите си спомени

Изследователи от Университета в Торонто, Канада и Университета в Кюшу, Япония са установили, че увеличаването на броя на невроните и промяната на невронните връзки в хипокампуса чрез упражнения или генетични техники позволява на мишките да забравят спомени, свързани с травми или наркотици.

Тези открития, публикувани в списание Molecular Psychiatry откриват нови възможности за лечение на психични разстройства като посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и зависимостта към наркотици.

Посттравматичното стресово разстройство е психично разстройство, причинено от преживяване или наблюдаване на травматично събитие, като природно бедствие, тежък инцидент или нападение. По данни на Световната здравна организация около 3,9 % от населението на света страда от посттравматично стресово разстройство. Симптомите включват ярки ретроспекции и поведение на избягване, при което човек се опитва да стои далеч от места и хора, които му напомнят за травмата.

В този момент ПТСР често се лекува с терапия или антидепресанти. Много пациенти обаче не реагират на тези методи, което кара учените да търсят алтернативни възможности за лечение.

Подробности за изследването и неврогенезата

В изследване върху мишки доцент Рисако Фуджикава от Факултета по фармацевтични науки на университета Кюшу, бившият ѝ ръководител професор Пол Франкланд от университета в Торонто и колегите им, сред които и Адам Рамсаран, изследват как процесът на неврогенеза – образуването на нови неврони в хипокампуса влияе върху способността да се забравят страшни спомени. Хипокампусът, област от мозъка, важна за формирането на спомени произвежда нови неврони всеки ден в област, наречена дентална гируса.

„Неврогенезата е важна както за формирането на нови спомени, така и за забравянето на стари. Смятаме, че това е така, защото новите неврони, които се интегрират в невронните мрежи образуват нови връзки, а старите се прекъсват, което затруднява запомнянето. Искахме да проверим дали този процес би помогнал на мишките да забравят по-травматични спомени.“

обяснява Фуджикава

Експерименти и резултати

На мишките бяха пуснати два силни електрошока при различни условия. Първо, те бяха ударени от ток след като влязоха в тъмна стая с мирис на етанол. След втория електрошок в различна среда мишките проявиха симптоми, подобни на посттравматично стресово разстройство. Един месец по-късно мишките все още се страхуваха да влязат в първата тъмна стая, което показва невъзможност да забравят травматичното събитие. Този страх се разпространява и в други тъмни стаи, което показва генерализиран страх. Мишките също така по-малко изследваха откритите пространства и избягваха центъра, което показва тревожност.

След това изследователите проверяват дали тези симптоми, подобни на посттравматично стресово разстройство могат да бъдат намалени чрез физически упражнения, за които предишни проучвания са показали, че стимулират неврогенезата. Мишките били разделени на две групи и на едната от тях било дадено колело за бягане. След четири седмици при тези мишки се наблюдава увеличение на броя на новите неврони в хипокампуса, а симптомите, подобни на ПТСР бяха по-слаби в сравнение с мишките без достъп до колелото.

Освен това, ако на мишките е била дадена възможност да тичат преди втория електрошок, това също е предотвратило развитието на някои подобни на ПТСР симптоми.

Генетични методи за подобряване на неврогенезата

Тъй като обаче физическата активност влияе на мозъка и тялото по множество начини, не е ясно дали ефектът от упражненията се дължи конкретно на неврогенезата в хипокампуса. Затова учените използват два различни генетични метода, за да оценят ефекта от новите неврони в хипокампуса.

Първо, те приложиха метода на оптогенетиката, като добавиха светлочувствителни протеини към новите неврони в денталния гирус. Под въздействието на синята светлина тези неврони съзряват по-бързо. След 14 дни невроните станали по-дълги, имали повече разклонения и се интегрирали по-бързо в хипокампалните невронни мрежи.

При втория подход екипът използва метод на генно инженерство, за да отстрани протеин, който забавя растежа на невроните, което също ускорява растежа и интеграцията им в невронните мрежи.

И двата генетични подхода намалиха симптомите, подобни на ПТСР, при мишките и съкратиха времето за забравяне на травмиращи спомени. Ефектът обаче бил по-слаб в сравнение с упражненията и не намалил нивата на тревожност при мишките.

Перспективи и по-нататъшни изследвания

Изследователите проучват също така дали повишената неврогенеза може да помогне при други психични разстройства, при които паметта играе важна роля, като например при наркоманиите. Мишките били поставени в клетка с две помещения: в едното им давали физиологичен разтвор, а в другото – кокаин. След това, когато на мишките е бил предоставен свободен достъп до двете помещения, те са прекарвали повече време в това, в което са получавали кокаин.

Въпреки това, когато изследователите използват упражнения и генетични техники за увеличаване на неврогенезата, мишките преставали да предпочитат стаята с кокаин, което показва, че са забравили връзката между стаята и лекарството.

В бъдещите си изследвания Рисако Фуджикава планира да открие лекарство, което може да увеличи неврогенезата или хипокампалното ремоделиране, за да го изпробва като възможно средство за лечение на посттравматично стресово разстройство и наркозависимост. Тя обаче подчертава и значението на физическите упражнения.

„В нашите експерименти физическата активност имаше най-мощен ефект за намаляване на симптомите на посттравматично стресово разстройство и пристрастяване при мишки, а клиничните проучвания при хора също показват нейната ефективност. Смятам, че това е най-важното откритие.„

казва Фуджикава