Учени са разработили проста ваксина, която може да предотврати бъдещи пандемии

Бързото разработване на ваксини, които предпазват от COVID е забележително научно постижение, което спаси живота на милиони хора. Ваксините демонстрираха значителен успех в намаляването на смъртността и сериозните заболявания след заразяване с COVID.

Въпреки този успех последиците от пандемията бяха опустошителни и е изключително важно да се обмисли как да се предпазим от бъдещи пандемични заплахи.

Освен SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява COVID), неизвестни досега коронавируси са отговорни за смъртоносните епидемии от SARS (през 2003 година) и MERS (епидемия през 2012 година с продължаващи случаи). Междувременно беше установено, че няколко циркулиращи коронавируси на прилепи имат потенциал да заразяват хора. Това може да доведе до бъдещи епидемии.

Наскоро екип от учени демонстрира при мишки, че една сравнително проста ваксина може да предпази от редица коронавируси – дори такива, които все още не са идентифицирани.

Това е крачка към тяхната цел за така наречената „проактивна ваксинология“, при която се разработват ваксини срещу пандемични заплахи, преди те да заразят хората.

При конвенционалните ваксини се използва един антиген (част от вируса, която предизвиква имунен отговор), който обикновено предпазва от този вирус и само от него. Тези ваксини обикновено не предпазват от различни познати вируси или от вируси, които все още не са открити.

В предишни изследвания учените показаха успеха на „мозаечните наночастици“ при повишаване на имунния отговор към различни коронавируси. Тези мозаечни наночастици използват технология за протеиново „суперлепило“, която необратимо свързва два различни протеина.

Това „суперлепило“ се използва за декориране на една наночастица с множество рецепторно-свързващи домени – ключова част от вируса, разположена върху белтъка шип, които идват от различни вируси. Ваксината е насочена към подгрупа коронавируси, наречена сарбековируси, която включва вирусите, причиняващи COVID, SARS и няколко прилепни вируса, които имат потенциал да заразят хората.

Ваксината

В общо сътрудничество, учени от университетите в Оксфорд, Кеймбридж и Калтех разработиха по-опростена ваксина, която все пак осигурява тази широка защита. Те са постигнали това чрез генетично сливане на рецепторно-свързващи домени (RBD) от четири различни сарбековируси, за да образуват един протеин, който те наричат „квартет“. След това учените използват вид белтъчно лепило, за да прикрепят тези квартети към „белтъчна наноклетка“, за да направят ваксината.

При еволюцията на даден вирус някои негови части се променят, а други остават същите. Ваксината на учените включва еволюционно свързани RBD, така че една ваксина обучава имунната система да реагира на частите на вируса, които остават непроменени.

Това предпазва от вирусите, които са представени във ваксината, и, което е изключително важно, предпазва и от сродни вируси, които не са включени във ваксината. Въпреки този успех с мозаечните наночастици, ваксината е сложна, което затруднява производството ѝ в големи мащаби.

Когато мишките били имунизирани с тези ваксини с наноклетки, те произвели антитела, които неутрализирали редица сарбековируси, включително сарбековируси, които не присъствали във ваксината. Това показва потенциал за защита срещу свързани вируси, които може да не са били открити по времето, когато е била произведена ваксината.

Като се има предвид голямата част от света, ваксинирана или преди това заразена с SARS-CoV-2, имаше опасения, че съществуващият отговор към SARS-CoV-2 ще ограничи потенциала за защита срещу други коронавируси. Учените обаче демонстрираха, че тяхната ваксина е в състояние да предизвика широк антисарковирусен имунен отговор дори при мишки, които преди това са били имунизирани срещу SARS-CoV-2.

Следващата стъпка на екипът е да тества тази ваксина при хора.